Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

С наближаването на вечерта оживлението на пристанището бавно намаля. Останаха само един друг вид амбулантни търговци. Крещящото облекло и ярко напудрените лица на появилите се жрици на любовта бяха красноречиво доказателство за занаята им, дори още преди да започнат да подвикват закачливо към моряците на кея или тези от „Дързост“. Те щедро показваха дългите си бедра и изкушаваха моряците с дълбоко изрязаните си деколтета. Някои стигаха дори дотам, че разгалваха едрите си гърди с покрити с руж зърна. Безсрамното им държане накара Сарина да се изчерви. Съжаляваше ги все пак, заради собствените си нещастия напоследък, но дори да останеше напълно изоставена и без подслон, не би се унизила до тяхното положение — да предлага тялото си на непознати.

Една карета спря с тропот наблизо. Сърцето на Сарина заби ускорено от радост при вида на Бо, който слезе от нея. Той пое от каретата нещата, които носеше — два дълги пистолета и груба платнена чанта, която преметна през рамо. Докато плащаше на кочияша, няколко нимфи бързо го наобиколиха. Щом се обърна, Бо бе засипан от разнообразните им покани. Една от тях, която всъщност бе истинска хубавица, предизвикателно се отърка в него, а ръката й дръзко се плъзна надолу между бедрата му. Бо не показа никакви признаци на заинтересуваност. Капитанът просто я прецени с поглед, след което огледа и останалите жени, които го бяха наобиколили. Ала когато обаятелната уличница се повдигна на пръсти и се опита да си открадне една целувка, той извърна рязко глава. Като отпрати жените с усмивка на лице, Бо се отправи към кораба. Хубавичката жрица на любовта остана да го гледа с ръце на хълбоците.

Сарина въздъхна дълбоко и с облекчение. Щеше да бъде наистина засегната и огорчена, ако Бо бе хванал някое от момичетата под ръка и се бе отправил към бърлогата й. Всъщност, щеше да се нацупи повече и от жрицата на кея.

Та Бо бе момчето, което караше сърцето й да трепва всеки път, когато го видеше в часовете на баща си или го наблюдаваше как язди. И сега Сарина с не по-малко трепетно очакване слушаше приближаващите към каютата стъпки на капитана. Чу се леко почукване на вратата.

— Сарина, аз съм, Бо. Може ли да вляза?

— Да — отвърна тя, като сама се зачуди на лекия трепет в гласа си. Тъй като не искаше Бо да разбере, че тя знае за срещата му с пачаврите на кея, Сарина се отдръпна бързо от прозореца. В същия момент осъзна, че халатът е захвърлен в отсрещния ъгъл на стаята и забързано се отправи към кадифената дреха. Не бе достатъчно бърза и Бо я завари в стойка, която не подхождаше много на истинска дама.

Капитанът отвори вратата и се спря смаян, тъй като пред него се разкриха доста привлекателни хълбоци в плътно прилепнали мъжки панталони. Бо не можеше да разбере дали това, което виждаше, е истина, или съзнанието му си правеше похотливи шега с него. Дъхът му спря и за него не бе изненада, че Сарина събуди мъжките му желания така, както никоя от уличниците на кея не бе успяла.

В следващия миг младото момиче се наведе над леглото, което едва не накара обожателя й да извика при вида на гледката, която му се разкри и разпали мъжките му страсти. Положително не беше виждал по-възбуждаща картина от здраво стегнатия й в мъжките панталони задник, който не оставяше почти нищо за въображението му. Погледът му се прикова несъмнено там, където желаеше да са и ръцете му.

Сарина се обърна рязко и Бо се престори, че мие ръцете и лицето си. Студената вода поохлади малко горещите му страсти, но все пак му трябваше доста време, докато се овладее и погледне момичето в очите. Въздъхна с облекчение, когато я видя, загърната в плътния си халат. Поне сега, когато дрехата прикриваше изкусителната гледка, той можеше да я гледа, без да се страхува, че в следващия момент ще я сграбчи, за да я повали на леглото.

— Дрехите на Били са изненадващо удобни — хвърли му тя свенлива усмивка.

Бо се прокле за идеята си да й предложи дрехите на Били. Дори в халата му тя бе достатъчно съблазнителна. Той смяташе, че в мъжки дрехи ще може да я възприема по-лесно, но стегнатите бричове я правеха още по-женствена и предизвикателна. Пред него стоеше едно прекрасно женско създание и той дълбоко се съмняваше, че някоя друга ще успее да го заплени така, поне докато не изтрие прелестния й образ от съзнанието си. Дългите й къдрави коси се спускаха на вълни по тънката снага, а големите й проницателни очи го гледаха нерешително.

— Добре, че никой от екипажа не те е видял в тези дрехи — промълви Бо. — Гледката щеше да им дойде твърде много.