Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Сарина бързо прогони сладките мисли, които сините му очи събудиха в женското й сърце, и се опита да не се държи като влюбчива малка ученичка.

— Муун спомена, че си пътувал чак до Русия.

— Някои от вкусотиите, на които се наслаждаваме сега, са оттам.

— Сигурно е било вълнуващо да отидеш там, но и доста далеч.

— Не чак толкова далеч, Сарина. Всъщност това е просто кратка разходка в сравнения с плаването около нос Хорн на път за Китай. Но дори и този маршрут скоро ще бъде скъсен, след като бъдат готови новите кораби, които се проектират. Казват им клипери и са наистина прекрасни. Предвидени са за по-големи платна и с изящната си форма се плъзгат по повърхността на океана с огромна скорост.

— Когато те слушам, ми звучиш, сякаш си сгоден за морето — отвърна замислено Сарина.

— Е, не точно — отвърна засмяно Бо. — И аз си мечтая за дом и семейство като всеки човек, но все още не съм открил жената, която ще открадне сърцето ми от морето. Може би в близките десет години ще съм готов да се откажа от плаването, въпреки че се съмнявам това да стане скоро.

— На никоя жена няма да е лесно да спечели сърцето на мъж като теб — въздъхна замислено Сарина. Настъпи мълчание, което й позволи да опита от хайвера. Той бе толкова вкусен, че тя забрави за предишния им разговор и възкликна: — О, Бо, хайверът е великолепен! Никога не съм вкусвала нещо подобно!

— И аз щях да го отдам само на черния хайвер, ако не бях убеден в способностите на главния си готвач — отвърна с усмивка Бо. — Филип е толкова добър, че се страхувам някой ден да не го загубя заради някой, който ще му обещае несметни богатства, ако отиде да готви за него. С мен е от три години и се грижи за кухнята ми и в Чарлстън, когато съм там.

— Имаш къща в Чарлстън! — възкликна Сарина. — Но аз мислех, че след като отсъстваш от дома за толкова дълго, би предпочел да оставаш в малкото свободно време с родителите си.

— Привикнал съм твърде много на самостоятелност и не се чувствам удобно, обграден от твърде много грижи — усмихна се отново той и откъсна парче сьомга с вилицата си. — Освен това, когато двамата с баща ми се съберем за по-дълго време, започваме да се чувстваме като двойка необуздани жребци, затворени в една конюшня.

Мисълта за това как двамата Бърмингам пръхтят и се мотаят между четирите стени на къщата накара Сарина да се разсмее. Смееше се толкова силно, че парченцето сьомга, което се опитваше да преглътне, влезе в кривото й гърло. Тя се задави и започна да кашля, като се опитваше да прочисти гърлото си.

— Сега я втасахме — рече Бо. В следващия момент той се изправи, хвана я за ръка и я накара да го последва. Застана плътно зад нея и за нейно най-голямо учудване обгърна тесния й кръст със здравите си ръце. — Сега се наведи, колкото можеш, отпусни се и се опитай да се изкашляш — подкани я той.

Приведена напред с неговите ръце около гърдите си — това за Сарина бе най-недостойната поза, в която можеше да си представи една дама. Чувстваше се като някоя непохватна гъска, както я наричаха някои момчета преди години. Дългият халат, който се мотаеше в краката й, я правеше още по-неумела. Докато се опитваше да държи хълбоците си възможно най-далеч от тялото на своя домакин, кракът й се оплете в огромната дреха и тя политна назад. Бо своевременно сви колене, за да я задържи, и Сарина се озова в скута му. За момент ръцете му я притиснаха плътно до него и тя се почувства сигурна. Но когато се опита да се измъкне от здравата му прегръдка и да се изправи на крака, се спъна отново в дългия халат и залитна пак — този път настрани. Бо протегна ръка да я хване, но загуби равновесие. В следващия момент и двамата се озоваха на земята. Бо — на пода, а Сарина — върху него.

При падането тя се сепна и малката частичка, заседнала в гърлото й, изскочи от устата и. Въпреки това, Сарина не можеше да се освободи от натрапчивото усещане за собствената си несръчност. Кръвта нахлу в лицето й, докато правеше напразни опити да се изправи на крака. Искаше колкото е възможно по-бързо да излезе от неудобното положение, в което се бе озовала. Не се съмняваше, че Бо я смята вече за непохватна и несръчна. В никакъв случай не искаше това му впечатление да се засили. Бе твърде късно, когато осъзна, че при опитите си да се изправи бе разкрачила твърде много бедрата си. Почувства се, сякаш я заляха с вряла вода. Постепенно засилващата се твърдост под хълбоците й я накара да скочи с все сила. След като бързо се изправи на крака, Сарина нарочно остана с гръб към мъжа, върху когото току-що бе лежала, като се опитваше да се успокои и да позволи ярката руменина от бузите й да намалее.