Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Ако и другите моряци са също толкова галантни, колкото теб, Били, тогава не се съмнявам, че „Дързост“ притежава най-изискания екипаж.

Думите й накараха момчето да се изчерви и да се усмихне жизнерадостно. Сарина предположи, че Били бе само няколко години по-млад от нея и въпреки че морският живот нерядко се отразяваше пагубно върху младите моряци, с него нещата не стояха така. Въпреки слабата си фигура момчето изглеждаше здраво, добре нахранено, чисто и щастливо. А всичко това говореше за морала на капитана, който управляваше този кораб.

— По-добре да се захващам за работа, мис. Ако се нуждаете от нещо, просто натиснете звънеца до вратата и веднага ще дотърча.

Веднага щом момчето излезе, Сарина предпазливо разгледа дрехите и ги пробва. Въпреки стройната си фигура тя все пак бе жена, което й създаде извести трудности с тясно скроените мъжки панталони, чийто цвят наподобяваше този на корабните платна. Нахлузи ги върху дългите си гащи, тъй като не можеше да си представи да обуе грубата моряшка дреха на голо. В противен случай нежната й кожа сигурно щеше да се ожули. След като ги закопча, Сарина застана пред огледалото и се завъртя на всички страни, за да се огледа хубаво в новото си одеяние. Отпред гледката бе достатъчна, за да я накара да се изчерви. Отзад нещата бяха още по-зле. Тесните мъжки панталони прилепваха плътно по тялото й и подчертава всяка извивка на хълбоците й. Дори без предупреждението на Бо Сарина за нищо на света не би се показала на палубата в този вид. Да се появи пред моряците в подобно предизвикателно облекло щеше да е повече от покана да я зяпат.

За щастие ризата бе достатъчно дълга, за да прикрие бедрата й. Това внасяше поне малко благоприличие в облеклото й. Платът обаче беше излинял от многократното пране. Като видя как прилепва по гърдите й, Сарина веднага изостави идеята да носи корсет, който щеше да повдигне бюста й и безспорно да доведе до неблагоприятни последици. Дори и най-беглият поглед към деколтето й щеше да убеди човек в липсата на всякакво приличие у нея.

Въпреки всичко Сарина реши, че може да носи дрехите на Били, поне докато е сама и Бо не е в каютата. Дългият халат затрудняваше движенията й, а около врата беше толкова широк, че непрекъснато се смъкваше надолу по тялото й. При все това, ако Били или някой друг дойдеше, тя щеше да използва халата, за да прикрие гледката, която откриваха прилепналите по нея момчешки дрехи.

След няколко часа Били Тод се върна и попита дали иска нещо за ядене. Въпреки че бе гладна, Сарина го увери, че предпочита да си почине. Все още не можеше да се съвземе от събитията през последната седмица и сметна, че най-доброто лекарство за изтощеното й тяло ще бъде един здрав сън.

След като сгъна грижливо кувертюрата от леглото на Бо, тя постави халата в ъгъла до стената, за да й е под ръка, ако й потрябва, докато си почива. Мушна се под юргана и затвори очи, изпълнена с благодарност за гостоприемството, което й предлагаше нейният домакин.

Сарина обгърна с две ръце меката възглавница и отново усети лекия мъжки мирис, който я накара да почувства липсата на Бо. Стори й се странно, че е също толкова впечатлена от отсъствието му, колкото и от присъствието. Осъзна, че жената, в която се бе превърнала, не е по-различна от малкото момиченце, което беше преди години. Тя страдаше с цялата си душа, когато преди години Бо замина надалеч. А сега отново гореше от желание да го зърне, въпреки че бе отсъствал само няколко часа. Имайки предвид продължителната им раздяла през последните пет години, както и дългите пътувания на Бо, още преди тя да замине за Англия, Сарина не можеше да си обясни на какво се дължат чувствата, които я изпълваха сега. Беше й трудно да повярва, че един мъж може да я развълнува толкова. Ала когато помисли за радостта от срещата им след толкова години и я сравни с необяснимата празнота в момента, не можеше да отдаде настроението си на нищо друго.

Часовете се нижеха бавно в самотата на празната каюта. Само Били Тод намина да й предложи чай и препечени филийки по-късно следобед. След като изпи чая си, Сарина се отправи към прозореца и се сгуши на меката възглавничка, която покриваше скрина под него. Бе запленена от оживлението, което цареше на кея, и с удоволствие би претворила в картина постоянно сменящите се пред очите й сцени. През малкото прозорче тя гледаше щъкащите нагоре-надолу хора. Звуците от пристана бяха приглушени от стъклото, но тя все пак успяваше да ги долавя. Изискано облечени господа се смесваха с мургави моряци, а търговците се опитваха да разкарат от щандовете си опърпаните хлапета, които не се махаха, докато не получат някоя монета. Продавачки на риба с пълни кошници се опитваха да продадат стоката си. Други бутаха колички, обсипани със зеленчуци, плодове, яйца и всякаква друга храна. Сарина съзря мосю Филип, който се пазареше с някакъв търговец, след което извика един моряк, който да внесе покупките.