Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Мъжът направи кратка пауза, когато погледът се спря на Сарина. Широка усмивка озари лицето му при вида на нейната хубост. Той постави ръка до гърдите си и леко се поклони.

— Мадмоазел, извинете le capitaine, че не ме представи. С ваше позволение, аз съм Филип Моне — chef de la cuisine 3 3 chef de la cuisine (фр.) — главен готвач — Б.пр. на този кораб.

Последва още един грациозен поклон, след което французинът посочи с ръка Сарина.

— А вие несъмнено сте прелестната мадмоазел Кендал, за която le capitaine пропусна да спомене, че е най-очарователното същество на света — допълни Филип.

Сарина се почувства трогната от комплимента на дребния французин, но когато погледна Бо, разбра, че той като че ли бе раздразнен от думите на готвача си. Причината бе загадка за нея. Дали беше засегнат от намека му, че не ги е представил по подобаващ начин? Или може би се дразнеше от факта, че готвачът затрупва гостенката му с толкова любезности?

Сарина не успя да намери задоволителна причина за раздразнението на Бо и галантно се обърна към французина:

— Enchante defaire votre connaissance, Monsieur Monet. 4 4 Enchante defaire… (фр.) — За мен е удоволствие да се запозная с вас, господин Моне. — Б.пр.

Мустачките на Филип трепнаха леко. За него бе истинско удоволствие да чуе родния си език с такова добро произношение. Ясно бе, че негов сънародник е учил госпожицата да изговаря думите с такава ясна дикция. Филип веднага мина на френски, като засипа Сарина с комплименти, но Бо го прекъсна бързо.

— Моля! Говорете на английски! Все пак има хора, които не се справят така добре с чуждите езици.

— Excusez moi, Capitaine 5 5 Excusez moi, Capitaine (фр.) — Извинете, капитане. — Б.пр. … — започна готвачът.

— Филип, моля те! — отсече капитанът, като го прониза с поглед.

— Съжалявам, капитане — извини се покорно готвачът. — Просто се забравих, когато мадмоазел проговори на родния ми език.

— Все пак се контролирай, ако можеш — скастри го Бо. — Знам, че мис Кендал е красива, но не забравяй, че е моя гостенка и може да я отегчиш с ласкателствата си.

— О, капитане, не бих си го помислил нито за миг — събра ръце Филип, като гледаше извинително към Сарина.

— В такъв случай би ли ни сервирал, преди яденето да е изстинало напълно? — подкани го настоятелно Бо, преди французинът да се впусне в нова тирада от извинения.

— Разбира се, Capitaine — изчерви се леко Филип при укорителната забележка на Бо.

Готвачът се поклони леко и плесна с ръце.

Едно луничаво момче, което чакаше пред вратата, внесе огромен поднос със закуската. Когато съзря Сарина, то за миг се вцепени, без да може да пророни дума. Долната му челюст увисна, докато погледът му втренчено изучаваше прекрасното момиче.

— Това е Били Тод — представи го Бо, като се стараеше да компенсира пропуска в представянето на готвача си. — Той се грижи за каютата ми и е прекрасно момче, което обикновено си върши работата — потупа го леко по врата Бо, — когато не забравя да си държи очите отворени и умът бистър.

Били се изчерви при тази забележка на капитана.

— Извинете сър, госпожо… мадам… мадмо…

— „Мис“ ще свърши работа — прекъсна го безцеремонно Бо. Капитанът никога не беше виждал екипажа си така заслепен от хубостта на някоя жена. Ала тогава си спомни собственото си опиянение, когато вечерта бе държал това прелестно създание в ръце. — Хайде, Били, остави подноса на масата, преди да си разсипал нещо.

— Да, сър — отвърна момчето и се зае със сервирането.

Филип му помогна и не след дълго масата се отрупа с разнообразни вкусотии — пушена сьомга, чер хайвер, зеленчуци в специално приготвен сос и лимонов крем, охладен с лед. Ледът представляваше рядкост за морските съдове, но Бо се бе запасил с големи количества от последното си пътуване до Русия. Скоро главният готвач и момчето се оттеглиха и оставиха Бо и Сарина да се насладят на храната.

— За човек, кръстосващ моретата, капитане, май не се лишавате от нищо — забеляза Сарина, докато си сипваше от стилно подредените блюда.

— Сарина, не бъди толкова официална — погледна я в очите той. — Откакто се помня, винаги си ми наричала просто Бо. И сега можеш спокойно да се обръщаш към мен така.

Девойката осъзна, че няма по-сини очи на света от тези, които в момента я гледаха. Тя си спомни, че веднъж като дете се бе вторачила в прекрасните сини очи на майка му. По-късно откри, че те имат същия цвят като тези на Бо. И сега, когато гледаше в тези сини бездни, бе лесно да си представи, че никоя жена не би му устояла, дори и без да й проговори.