Катрин Стоун - Пламък и лед

— Гейлън Чандлър настоява да се срещне с вас, сър.

— Името не ми говори нищо. Познавам ли я?

— Едва ли — отвърна младежът, който отскоро работеше в полицията, и мислено добави: „Въпреки че няма човек в Ню Йорк да не я познава.“

„Невежеството“ на лейтенант Лукас Хънтър бе оправдано, тъй като през последния месец беше отсъствал от града. Заминаването му за Австралия тъкмо преди Коледа почти съвпадна с първото появяване в ефир на Гейлън Чандлър. Командировали го бяха в Куинсланд, където водачите на някаква секта заплашваха да устроят ритуално избиване не само на своите обезумели последователи, но и на жителите на селцето, намиращо се в съседство с комуната.

Кръвопролитието бе избегнато благодарение на Лукас Хънтър, специалист по провеждане на преговори за освобождаване на заложници. А тази вечер, тъкмо когато самолетът от Сидни се приземяваше на летище „Кенеди“, в сърцето на Манхатън възникна нова криза. Полицейска кола чакаше Лукас на аерогарата и с включени сирени го отведе в болницата, където някакъв безумец бе взел заложници.

Разбира се, че лейтенант Лукас Хънтър не е чувал за Гейлън Чандлър. Дори да не бе отсъствал от града, на плещите му тежаха големи отговорности и бе толкова зает да се бори с престъпността, че едва ли би обърнал внимание на одумките по адрес на някаква си телевизионна водеща.

— Тя е новата звезда на новинарския екип на Кей Си Ар — заобяснява младият полицай. — От три седмици води вечерните новини заедно с Адам Вон. Заяви, че е много важно… всъщност каза, че е наложително да разговаря с човека, който води преговорите за освобождаването на заложничките.

— Репортерка е, така ли? — тросна се Лукас. Резкият му тон подсказваше, че е крайно време новобранецът да изучи навиците и принципите на своите началници. — Не възнамерявам да разговарям с нея. Нито сега, нито когато и да било!

— Ама… тя е много настоятелна, сър.

— Естествено. Всички репортери са нахални като конски мухи!

— Помоли да ви предам тази бележка. — Младежът му подаде прилежно сгънат лист хартия.

Лукас едва чуто изруга, като прочете единствената дума, написана на листчето: „БЕКА“. Откъде новата водеща на Кей Си Ар е научила за Бека? За случилото се знаеха само служителите от Общинската болница и родителите на момичетата, които бяха обезумели от страх. Ала на всички им бе известно колко опасно е новината да се разчуе. Похитителят на осемте момичета — пациентки на болницата — проявяваше жив интерес към телевизионните репортажи, отразяващи „подвизите“ му. До този момент за него заложничките бяха обикновени момичета, обичани от родителите си, но похищаването им не представляваше сензация. До този момент, близо пет часа след възникване на кризата, нито престъпникът, нито медиите подозираха, че сред заложниците е единайсетгодишната дъщеря на чикагския милиардер Николас Пакстън Райт. Малцина знаеха (сред тях нямаше нито един представител на четвъртата власт), че семейството на компютърния магнат е в града и че преди два дни Бека по спешност е била оперирана от апендицит.

„Да, до този момент момичето беше в сравнителна безопасност — помисли си Лукас. — Как ли Гейлън Чандлър ще използва информацията, до която се е добрала?“ Знаеше отговора — амбициозната репортерка със сигурност не ще пропусне възможността да срази конкуренцията. Странно, че още не е разгласила сензационната новина. Незнайно защо първо държеше да разговаря с него… може би търси потвърждение.

— Къде е? — гневно промърмори той.

— Чака отвън, сър.

— Доведи я — примирено въздъхна Лукас.

Ръководеше операцията от подвижен команден център, устроен в луксозна каравана, подарена на нюйоркската полиция от признателен гражданин. Превозното средство се намираше в дъното на служебния паркинг на болницата и бе оборудвано с най-съвременна апаратура. Вътре цареше пълна тишина. Звукът на шестте телевизионни монитора беше изключен, факсовете и съобщенията по електронната поща пристигаха и биваха изпращани безшумно. Дори телефоните не звъняха — освен онзи, чрез който се осъществяваше връзката с похитителя, — само индикаторите им примигваха. Мониторите се изключваха с натискане на един клавиш. Всички екрани потъмняха, когато журналистката влезе в полицейското „светилище“.

Лукас впери в нея проницателните си сиви очи. Всеизвестна беше способността му с невъзмутимо изражение да наблюдава и най-ужасяващата гледка.