Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Сарина го погледна с очи, изпълнени с очакване.

— Ще ми помогнеш ли?

Бо въздъхна дълбоко. Знаеше, че не би се осмелил. Съзнаваше, че щеше да му е изключително трудно да се държи по подобаващо галантен и изискан начин, както го бе учила майка му. Сарина беше станала толкова красива и женствена. Искаше му се да продължава да я възприема като онова малко слабичко момиченце, чието езиче бе също толкова остро, колкото и мисълта й. Но сега, когато я бе видял в цялата й женственост, вече никога нямаше да може да я възприема по онзи чист детски начин. Пред него стоеше една прекрасна жена и перспективата да я вижда непрекъснато на кораба си можеше да се отрази на целия му по-нататъшен живот. Най-малкото щеше да е просто ужасно да я гледа непрекъснато до себе си, докато се приберат, и да знае, че не може да я има.

— Това е търговски кораб, Сарина. Няма нужните удобства за пътници. — И наистина думите му не бяха далеч от истината, тъй като всички каюта бяха претъпкани със стока. — Но — продължи той — аз ще уредя капитан Съливан да те вземе на борда на своя кораб. Той заминава в края на седмицата, а аз сигурно ще потегля малко по-рано. Дотогава, разбира се, можеш да останеш тук и да използваш моята каюта.

Разочарование помрачи надеждата, която бе обзела Сарина.

— Но аз вече се опитах да убедя капитан Съливан, че чичо ми ще плати, след като пристигнем в Чарлстън — промълви тя обезкуражена. — Той ме увери, че корабната компания ще иска предплата.

— Не се притеснявай за разноските — успокои я Бо. — Вече говорих с Муун да подготви необходимото за настаняването ти на кораба. Вярвам, че няма от какво да се боиш, докато той се грижи за теб. На предаността му може да се разчита. Сам се убедих в това, когато преди години плавахме заедно. — Бо сведе глава и я погледна. — Той дори вече се счита за твой ангел-хранител. Вчера, когато припадна, горкият старец едва не умря от притеснение — допълни Бо.

— Не бих се справила без помощта му — потвърди тихо Сарина.

Бърмингам се доближи до единия от двата скрина, опрени до насрещната стена, и извади от там чист мъжки халат. Преметна дрехата през ръката си и взе от съседния стол вързоп дрехи, които бяха оставени там. Сарина разпозна в тях бельото, което е носеше вечерта под роклята си. Веднага забеляза, че по него имаше големи тъмни петна.

— Какво е станало с дрехите ми? — попита тя.

— Страхувам се, че цветовете на роклята ти са пуснали, след като е прогизнала от дъжда — отвърна Бо, докато й подаваше бельото. — И никой на кораба ми не знаеше как да се оправи е подобни неща.

— А къде е роклята ми?

— Кадифето още не е изсъхнало, но дори след това се съмнявам, че ще можеш да я използваш. — Сарина го погледна с неразбиране и Бо вдигна рамене, като поясни: — Е, може би някое детенце ще може да я облече.

— Искаш да кажеш, че се е свила?

— Именно! — Бо прокара ръка по халата, който все още висеше, преметнат през ръката му. — За момента това е най-доброто, което мога да ти предложа в замяна. По-късно ще се опитам да намеря нещо по-подходящо. А утре може би ще имам време да изляза и да ти купя нова рокля. Докато се облечеш, аз ще уведомя готвача да приготви нещо за ядене.

Останала сама, Сарина се опита да събере разбърканите си мисли. Поразена от факта, че се намира в покоите на мъжа, по когото се увличаше още от детските си години, тя навлече огромния мъжки халат и се огледа с чувство на благоговение. Лек аромат на мъжки одеколон погъделичка обонянието й и я изпълни с приятни мисли за Борегар Бърмингам. Мирисът бе едва загатнат и при все това така приятен за женската й чувственост. Сарина намери за доста странен факта, че можеше да е толкова развълнувана от появата на човек, когото не бе виждала от погребението на баща си. Тогава тя го наблюдава дълго през малкото прозорче на каретата с мисълта, че може никога повече да не го види. Още тогава пристигането му след продължителното отсъствие бе привлякла вниманието й. Съжаляваше с цялата си душа, че той дойде толкова късно и тя не успя до размени и дума с него, преди да замине за Англия. Сега в цялата си мъжественост той бе направо прекрасен.

Широка усмивка озари лицето й, а в ума й нахлуха топли чувства. С искрящи очи тя огледа каютата. Всичко бе грижливо подбрано, а строгата мебелировка подчертаваше мъжката същност на обитателя й. Всичко бе като собственика на помещението — красиво, изискано, необикновено и някак си отворено към заобикалящия го свят, към който като малки очи гледаха двата люка на стената. Масивната махагонова маса, покрита с гладка ръчно обработена кожа, бе най-забележителната част от мебелировката на стаята. Бо изглеждаше наистина величествен, седнал зад нея, помисли си Сарина. За момент тя се сгуши в мекия кожен стол и с почуда откри, че едва достигаше пода с пръсти. Начинът, по който Бо се беше надвесил над леглото й, я накара да предположи, че той е висок колкото баща си. А тя помнеше стария Бърмингам като човек, по-висок почти с една глава от всички жени, а и от доста мъже.