Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Бо също се изправи. Едва когато Сарина Кендал се качи на борда на кораба му, той осъзна колко голямо е желанието му за жена. Мекото женско тяло върху бедрата му бе пробудило огъня в него и той не бе успял да остане хладнокръвен. Фактът, че неудържимо я желаеше още в този миг, бе достатъчна причина за капитана да ускори преместването й на „Мираж“. Тя бе твърде женствена и изкусителна за мъжа у него. И въпреки почитта, която бе изпитвал към родителите й, Бо чувстваше, че сам не разбира себе си, когато Сарина е до него.

Капитанът скръцна със зъби и се опита да възвърне целомъдрието си. С мъка успя да вземе контрол над изгарящата го страст. Върна се отново на масата и седна до младата си гостенка. Пламтящите й бузи привлякоха вниманието му и той нито за миг не се усъмни в причината за тази нейна възбуда. Бо нямаше представа на какво са учили младото момиче в дома на застаряващата вдовица, но бе убеден, че Сарина няма никакъв опит с мъжете. Разбира се, ако останеше с него за по-дълго, нещата безспорно щяха да се променят. Тя скоро щеше да разбере, че той не е направен от камък. Отношенията им щяха да се окажат проверка на издръжливостта, в която единият от двамата щеше да се предаде.

Двамата довършиха закуската си в мълчание. Апетитът на Бо бе изчезнал. Не можеше просто да отведе момичето в леглото, още по-малко след току-що случилото се. Не можеше също така просто да я разкара от погледа си без каквото и да е задоволително обяснение. Единственото, което му оставаше да направи, бе сам да напусне за малко кораба. Може би ще успее да намери някоя уличница, която да охлади мъжките му страсти. Вероятно чак тогава държанието му към гостенката щеше да се приближи отново към джентълменското.

Следобед Били Тод почука на вратата на каютата и попита:

— Будна ли сте, мис?

— Да, Били, един момент само — Сарина загърна хубаво халата около врата си, като бързаше да отвори вратата.

— Какво има, Били? — посрещна го тя с усмивка, не по-радостна от неговата собствена.

Момчето й подаде малък вързоп.

— С ваше позволение, мис, капитанът каза, че се нуждаете от дрехи. И тъй като аз съм най-дребният от екипажа, ме помоли, ако мога, да ви услужа с някои от моите.

Били забеляза учудването, което се изписа на лицето й, и продължи неуверено:

— Не ме разбирайте погрешно, мис. Капитанът каза, че сигурно ще искате някакви дрехи, а, както виждам, неговият халат ви е твърде голям.

Погледът му се плъзна по стройното й тяло и се спря на босите й крака и изящните й глезени. Те се подаваха изпод вдигнатия халат, който веднага се спусна. Покритото с лунички лице на момчето се изчерви. Леко смутен, той й подаде дрехите.

— Чисти са, мис. Аз лично ги изпрах — увери я Били.

— О, не се съмнявам, Били — благодари му Сарина, като се притесняваше повече от факта, че ще трябва да носи мъжки дрехи. — Наистина много мило от твоя страна, но не искам да се лишаваш от дрехите си заради мен.

Възхищението, което бе изписано на лицето му, трябваше да я увери, че Били е готов да направи много повече за нея, ако го помоли.

— Моля ви, вземете ги, мис — настоя той. — Иначе капитанът може да се усъмни, че изобщо съм ви ги предложил.

Сарина се засмя.

— Е, щом е така, изглежда наистина е по-добре да ги взема. Не искам да ти създавам излишни проблеми.

— Ако желаете още нещо, мис, аз съм на вашите услуги — добави момчето, като се изчерви още повече. — За мен ще е удоволствие, ако мога да ви помогна с нещо.

— Благодаря ти, Били. Ако има нещо, ще те повикам — отвърна Сарина и се замисли дали ще успее да пробва дрехите, преди да се е върнал Бо. — Ще се бави ли дълго капитанът? — осведоми се тя.

— Не мисля, мис. Отиде да види някакви свои познати преди около час, но ми поръча да ви уведомя, че ще се върне и ще вечеря с вас. А дотогава помоли, ако нямате нищо против, да останете в каютата му… — Били разбра, че тя очаква той да продължи и затова поясни: — Разбирате ли, мъжете може да се зазяпат по вас и да забравят за работата си.

— Капитанът ли ти поръча да ми кажеш това? — попита изненадано Сарина.

Били примигна объркано и заекна:

— Е, може би последното не трябваше да ви го казвам. Моля ви, нали няма да ме издадете пред капитана?

— Няма, Били. Това ще е наша тайна — усмихна му се тя.

Момчето въздъхна с облекчение.

— Разбирате ли, мис, ние никога не сме имали жена на борда за повече от няколко часа. Така че не трябва да ви прави впечатление, ако ви се сторим малко груби.