П. Удхаус - Произведение на изкуството

— Не щади усилия в успокояването на топката. Те мислят — или поне женското Слингзби мисли, а нейните мисли днес са неговите мисли утре, че аз съм прегазил господин Пим с колата си. Направи всичко, възможно в мое отсъствие да ги размекнеш.

— Много добре, сър.

— А сега иди да изнесеш трупа. Аз ще се отбия в „Търтеите“ да хапна нещо, а в два часа вземам влака за Париж. Ще се срещнем с теб на гарата. Носи куфар с най-необходимото.

Минаха близо три седмици, преди Джийвс да бие отбой. Аз междувременно се забавлявах необезпокояван от никого из Париж и околностите му. Много си падам по този град, но с радост го напуснах, щом разбрах, че вече мога да се завърна в милото гнездо. Метнах се в първия минаващ самолет и след два часа се возех в такси към сърцевината на живота. Бях стигнал околностите на площад Слоун, когато за пръв път мярнах плакатите.

Бяхме попаднали в задръстване и аз завеяно поблейвах насам-натам, когато погледът ми бе привлечен от нещо, което ми се стори бегло познато. И внезапно прозрях какво е.

Върху един празен калкан се мъдреше огромнейши плакат, поне трийсет на двайсет метра, издържан предимно в червено и синьо. Най-отгоре пишеше:

Най-отдолу се четеше:

А помежду им аз. Да, по дяволите, Бъртрам Устър в цялото си естествено великолепие. Отлична репродукция на портрета ми, изпълнен от Гладеола Пендълбъри, безупречен и в най-дребната си подробност.

Плакатът беше от естество, което замрежва очите. Моите се замрежиха. Гъста мъгла се спусна пред тях. Когато се вдигна, успях да забърша един дълъг поглед, преди движението да се отпуши.

Този последен поглед отне със завидна и небрежна лекота палмата на първенството от всички най-отблъскващи гледки, на които съм бил свидетел. Портретът бе злостна клевета срещу Бъртрам Устър, като същевременно го възпроизвеждаше тъй безпогрешно, сякаш името ми бе изписано под него. Чак сега проумях какво е имал предвид Джийвс когато каза, че съм изглеждал като прегладнял вълк. На плаката въпросното изражение придобиваше мащабите на скотска ненаситност. Стоях там, алчно вперил чревоугоден поглед в чиния със супа колкото автомобилна гума, и от раз ставаше ясно, че две седмици троха не съм слагал в уста. Плакатът мигом пренасяше човека в един различен и много страшен свят.

Събудих се от унеса си, когато таксито спря пред нас. Секунда по-късно нахлух в апартамента, посрещнат от Джийвс, целия в почтителни усмивки и приветствени слова.

— Радвам се, че се завърнахте, сър.

— Остави това! — изписках аз. — Какви са тези…

— Плакатите ли, сър? Тъкмо се питах дали сте ги забелязали.

— Забелязах ги!

— Бих казал, че ловят окото, сър.

— Ловят го и не го пускат. А сега би ли ми обяснил…

— Вие ми дадохте указания, сър, да не пестя усилия в омекотяването на господин Слингзби.

— Да, ама…

— Задачата се оказа крайно трудна за изпълнение, сър. Известно време господин Слингзби, по съвет и упорито настояване от страна на госпожа Слингзби, беше твърдо решен да започне съдебно дирене срещу вас, което, по мое убеждение, никак нямаше да ви допадне.

— Да, ама…

— И тогава, още първия ден, когато бе в състояние да се надигне от леглото, той забеляза портрета и аз сметнах за препоръчително да му изтъкна възможностите, които това произведение на изкуството крие като рекламно средство. Господин Слингзби с готовност се остави да бъде убеден и след като го уверих, че ако се откаже от намерението си за съдебен иск, вие с готовност ще му предоставите портрета си за ползване, той влезе в преговори с госпожица Пендълбъри за закупуване на авторските права.

— Така ли? Е, надявам се тя поне да е получила нещо.

— Да, сър. Господин Пим, действайки като агент на госпожица Пендълбъри, е сключил, доколкото успях да разбера, твърде задоволителна сделка.

— Като неин агент, казваш?

— Да, сър. В качеството си на годеник на младата дама.

— Годеник!

— Да, сър.

Представете си значи какво е било сътресението от портретната гледка върху цялостната ми система, след като вместо да припадна, аз произнесох само едно вяло „Хм“. След плаката вече нищо нямаше значение.

— След плаката, Джийвс, вече нищо няма значение.

— Така ли, сър?

— Да, Джийвс. Една жена лекомислено отхвърли сърцето и душата ми, но какво от това?

— Именно, сър.

— Обади ми се измамният глас на Любовта, ала явно бе набрал грешен номер. Ще ме сломи ли това обаче?