П. Удхаус: Произведение на изкуството

Все пак се напънах да домакинствам.

— Господин Слингзби?

— Да, така се казвам.

— И току-що пристигате от Америка?

— Тази сутрин.

— Малко по-рано, отколкото ви очакваха, а?

— Така излиза.

— Радвам се да се запозная с вас.

— Няма да е задълго.

Млъкнах, за да попреглъщам на сухо. Разбрах какво е станало. Прибрал се е значи у дома, видял се е с жена си, чул е цялата история и веднага е хукнал насам да ми даде да се разбера. Язък за хубавите рози. След неуспеха с женското Слингзби, реших да размекна мъжкото.

— Ще пийнете ли нещо?

— Не!

— Една цигара?

— Не!

— Защо не седнете?

— Няма!

Пак млъкнах. Тези непиещи, непущеши, несядащи мъже са от най-костеливите.

— И престанете да ми се хилите, господине!

Хвърлих едно око в огледалото и проумях какво има предвид. Тъжната полуусмивка действително се бе разплула. Побързах да я наместя, докато се потапяхме в поредното мълчание.

— А сега — наруши го Супата, — по-делово, ако обичате. Смятам, че е излишно да ви обяснявам защо съм тук.

— Да, разбира се. Напълно съм наясно. Става дума за онази дреболия…

— Дреболия?! Значи за вас е дреболия?

— Ами…

— Нека да ви кажа тогава, господине: когато открия, че по време на отсъствието ми от страната някой мъж досажда на жена ми с нежеланото си ухажване, за мен това не е никаква дреболия. И ще направя всичко възможно — продължи той с нездрав блясък в очите и зловещо потриване на ръцете — да ви накарам да погледнете по същия начин на тази история.

Нищо не разбрах. Просто не съумявах да следя мисълта му. Взе да ми се вие свят.

— Ъ? — казах. — Жена ви?

— Жена ми.

— Има някаква грешка.

— Има и тя е ваша.

— Че аз дори не познавам жена ви!

— Ха!

— Никога не съм я виждал.

— Пфу!

— Честна дума! Не съм.

— Значи отричате, че сте й изпратили цветя? Сърцето ми подскочи акробатично. Взех да включвам.

— Цветя! — продължи той. — Рози, господине! Големи, тлъсти, противни рози. Целият ми апартамент е задръстен с вашите рози! А визитната ви картичка се мъдри в кошницата, прикачена с…

Гласът му секна, удавен в гърлено клокочене, и аз с учудване установих, че се звери на нещо зад гърба ми. Обърнах се и на прага (не бях забелязал отварянето на вратата, тъй като през цялото време дискретно бях отстъпвал заднешком), та на прага стоеше млада особа от женски пол. Един поглед и вече знаех коя е. Никоя жена не може толкова да прилича на Луциус Пим, без да има нещастието да е негова рода. Намирах се в присъствието на сестра му Беатрис — огнедишащия дракон. Всичко прозрях. Явно беше излязла от дома си преди пристигането на розите и се бе промъкнала в апартамента ми, неомекнала и неподмазана, докато аз съм си заздравявал нервната система в бара на „Търтеите“.

— Ъ-ъ — казах аз.

— Александър! — каза тя.

— Вря! — каза Супата.

Не знам как ви прозвуча последното, но лично аз го изтълкувах като призив за поголовни военни действия. Нямаше съмнение, че най-страшните му подозрения са се потвърдили. Сви два-три пъти юмруци, за да се увери, че механизмът им е смазан и може да разчита на тях. След това, с повторно бойно „Вря!“ на уста, се метна напред, стъпи върху топката за голф и въздухът мигом се задръсти с размятали ръце и крака. Накрая, с глух тътен, който леко измести апартамента, Супата осъществи интересна комбинация от принудително кацане с отскок от отсрещната стена.

Осъзнах, че повече не съм необходим на съпрузите и се изнизах на пръсти от стаята. Тъкмо посягах за шапката си в антрето, когато до лакътя ми изникна Джийвс.

— Стори ми се, че чух някакъв шум, сър.

— Не е изключено — рекох. — Беше господин Слингзби.

— Моля, сър?

— Господин Слингзби изпълни руски армейски пляски — обясних аз, — по време на които си изкълчи един-два крака. Най-добре иди го виж.

— Много добре, сър.

— Ако е в състоянието, в което очаквам да го завариш, измети отломките в моето легло и повикай лекар. Апартаментът ми се пука по шевовете от издънки на рода Пим.

— Да, сър.

— Струва ми се, че наличните запаси се поизчерпаха, но в случай, че техни лели и сватове дойдат да си трошат тук крайниците, вземи назаем походни легла от Армията на спасението.

— Много добре, сър.

— Лично аз, Джийвс — продължих, докато отварях външната врата, — заминавам за Париж. Ще ти съобщя допълнително къде ще отседна. Щом апартаментът изцяло се обезпими и обезслингзби, телеграфирай ми да се прибера. И още нещо, Джийвс.

— Да, сър?