П. Удхаус - Произведение на изкуството

— Естествено.

— Радвам се, че бързо схващаш. Не си чак толкоз глупав, колкото те изкарват.

— Кой ме изкарва?

Пим повдигна леко вежди.

— Не те ли изкарват? Странно. Така или иначе, уредихме най-важното. Ако не ми хрумне нещо по-добро, ще кажа на кака, че съм бил повален от бърза кола, която изобщо не спряла и затова не съм й видял номера. А сега, ако обичаш, напусни стаята. Докторът изрично наблегна на тишина и покой. Пък и искам да си дочета книгата. Злодеят току-що пусна кобра в комина на героинята и не бива да я изоставям в тежък момент. Едгар Уолъс е голяма работа. Ще ти звънна, ако ми потрябва нещо.

Запътих се право към дневната. Джийвс стоеше все така вперен в портрета и всячески даваше да се разбере, че същият го убива по особено мъчителен начин.

— Джийвс — казах с припъшкване, — господин Пим се очертава като непомръдваем.

— Да, сър.

— Поне в неопределеното близко бъдеще. А утре сред нас ще бъде и кака му, госпожа Слингзби от „Вкусните супи на Слингзби“.

— Да, сър. Телеграфирах на госпожа Слингзби малко преди четири часа. Ако предположим, че се е намирала в хотела си в момента на пристигането на телеграмата, тя несъмнено ще вземе парахода утре по обяд и към седем часа, ако направи връзката в Дувър, ще пристигне в Лондон. Вероятно първо ще се отправи към собственото си жилище…

— Да, Джийвс, да. Завладяваща и интригуваща история. Защо не напишеш и музика към нея, та да можеш да ми я пееш в дългите зимни вечери? А засега ще те помоля да набиеш следното в главата си. От жизненоважно значение е госпожа Слингзби да не надуши, че малкото й братче е било потрошено от госпожица Пендълбъри. Затова искам от теб да пообщуваш с Пим преди пристигането й и да уточните версията, която ще й разправи, та да сме готови да я подкрепяме във всичките й подробности.

— Много добре, сър.

— А сега, Джийвс, какво става с госпожица Пендълбъри?

— Моля, сър?

— Тя сто на сто ще намине да види как вървят нещата.

— Да, сър.

— В такъв случай не бива да ме завари тук. Нали ги познаваш жените, Джийвс?

— Да, сър.

— Не съм ли прав в предположението си, че ако госпожица Пендълбъри нахлуе в болничната стая, огледа надлъж и шир интересния болник, сетне изскочи оттам с пресен спомен за бледия му лик и налети връз мен, целия в цветущо здраве, то сравнението би било пагубно за Устър? Представяш си картинката — единият романтичен, другият…

— Много сте прав, сър. Аз също исках да съсредоточа вниманието ви върху този аспект. Болният несъмнено упражнява мощно привлекателно въздействие върху майчинския инстинкт във всяко женско сърце, сър. Болните пробуждат най-съкровените им чувства. Поетът Уолтър Скот се е изразил най-художествено в следните два стиха: „О, Жена! Ти тъй си ненадеждна в наште дни на щастие доволно, тъй трудно ни е да ти угодим! Ала щом болката попари ни челото…“

Вдигнах ръка.

— Друг път, Джийвс, с удоволствие ще чуя поетичния ти рецитал, но сега не ми е до него. При така очерталото се положение предлагам да изляза от обръщение утре в ранни зори и да не се вясвам дорде не падне здрач. Вземам колата и отпрашвам за Брайтън на еднодневна почивка.

— Много добре, сър.

— Нали добре съм го намислил, Джийвс?

— Несъмнено, сър.

— И на мен така ми се струва. Морският въздух ще заздрави нервната ми система, която изпитва неотложна необходимост от укрепителни мерки. Оставям те отговорен за реда в къщата.

— Много добре, сър.

— Предай на госпожица Пендълбъри моите съжаления и съчувствия и й кажи, че са ме повикали по работа.

— Да, сър.

— Ако супената съпруга пожелае да се подкрепи, не я прехранвай.

— Много добре, сър.

— За отравянето й не използвай арсеник, защото наличието му лесно се установява. Иди при добър аптекар и му поискай нещо, дето не оставя следи. — Въздъхнах и вперих око в портрета. — Всичко това безкрайно ме разстройва, Джийвс.

— Да, сър.

— А когато позирах за настоящото произведение на изкуството, от мен по-честит мъж нямаше.

— Да, сър.

— Ами туй то, Джийвс.

— Много сте прав, сър.

На другия ден се прибрах доста късно. Надишал се с озон, навечерял се с пържоли, разходил се под лунната светлина с доброто старо возило, надеждно като смазан часовник, аз отново се чувствах в обичайната си форма. Дори на излизане от Пърли се улових, че ме избива на песен. Духът на Устърови не се дава лесно и оптимизмът наново избуя в устъровата гръд.

Защото постепенно в мен бе взело да се загнездва убеждението, че това, дето едно момиче неминуемо щяло заобича някого само понеже си бил счупил крака, са пълни глупости. Отначало, то се знае, Гладеола несъмнено ще бъде неудържимо привлечена към Пим, като го види да лежи възнак, изпит и безпомощен. Но много скоро в съображенията й ще се намесят други фактори. Ще започне да се пита дали е разумно да поверява щастието си на мъж, комуто не стига акълът да отскочи пъргаво встрани, щом я види да се задава. И няма да пропусне да си каже, че ако Пим е допуснал това да се случи веднъж, то къде й е гаранцията, че няма да го превърне в практика през идните дълги години на съвместен живот? И едва ли ще прегърне възторжено идеята да прекара брака си в разтакаване от болница в болница и разнасяне на плодове за надробени съпрузи. Ще си даде сметка колко много ще спечели, ако свие гнездо с човек като Бъртрам Устър, който, каквито и да са неговите недостатъци, поне се движи по тротоарите и съобразява да се огледа в двете посоки, преди да пресече улицата.