П. Удхаус - Произведение на изкуството

Обядвах с леля Далия и макар че Анатол, нейният феноменален готвач, беше направил чудеса, надскачайки собствения си ръст, ястията му, вместо да се топят в устата ми, се обръщаха в трици. Това се дължеше на факта, че бях принуден да я сритам в кокалчето с една новина, която никак нямаше да й допадне. Леля Далия щеше да остане недоволна, а една недоволна леля Далия губи контрол над изразните си средства и без много разтакаване се пренася в ловните полета на своята жежка младост.

Ала поради липса на място, където да се дяна, реших да изпия по-отрано неизбежната горчилка.

— Лельо Далия — започнах аз, защото съм убеден, че бикът трябва да се лови за рогата.

— Ъ?

— Спомняш ли си морското пътешествие, за което така копнееш?

— Как да не го помня!

— Имам предвид обиколката с твоята яхта, която старателно планираш от няколко месеца.

— Знам какво имаш предвид, магаре такова.

— Веселият круиз из Средиземно море, на който тъй любезно ме покани и който очаквам с изплезен език?

— Плюй камъчето, тъпчо, докато не съм те тряснала по темето. Преглътнах парче cotelette-supreme-aux-choux-fleur и й плъзнах новината.

— Много съжалявам, лельо, но няма да мога да дойда. Както бях предвидил, тя се озвери насреща ми.

— Какво!

— Боя се, че не ще мога.

— Ах ти пършиво псе, как така не ще можеш?

— Ами ей така!

— И защо, ако смея да попитам?

— Проблеми от неотложно и жизненоважно естество правят наложително присъствието ми в столицата.

Тя изсумтя.

— Другояче казано, пак се каниш да додаваш до смърт на някое нещастно момиче.

Не ми допадна словесното одеяние, което тя нахлузи на проблема ми, но бях принуден да се смая от проницателността й, ако проницателност, а не проникновеност е думата, която търся. Имам предвид онова, дето всички детективи го притежават в неограничени количества.

— Да, лельо Далия. Ти отгатна тайната ми. Аз действително съм влюбен.

— И коя е горкичката?

— Госпожица Пендълбъри. А името й е Гладеола. Държи да се изписва с „е“.

— Искаш да кажеш с „г“.

— „Г“ и „е“. ГладЕола, а не ГладИола.

— Не може да бъде!

— Факт.

Роднината нададе вой.

— Абе ти с всичкия си ли си да седиш насреща ми и да ми разправяш, че нямаш акъл дори колкото да се пазиш с тояга от момиче, което се е самонарекло Гладеола? Слушай, Бърти — замачка тя ръката ми, — аз съм по-възрастна жена от теб… знаеш какво искам да кажа… и затова ще ти разкрия фактите от живота. Факт номер едно е да заобикаляш през девет планини в десета всичко, което изписва името си като Гладеола, Авва, Белла, Одетт и прочее. Най-вече Гладеола. Що за момиче е?

— Донякъде божествена.

— Да не е същата, в чиято компания профуча край мен в Хайд Парк с деветдесет километра в час? Караше червена спортна кола.

— Онзи ден тя наистина ме повози из Парка. Разтълкувах жеста й като многообещаващ. А спортната й кола действително е червена.

Леля Далия въздъхна с облекчение.

— Е, слава Богу тогава. Със сигурност ще ти строши врата, преди да те завлече до олтара. Къде се запознахте?

— На един джумбуш в Челси. Тя е художничка.

— О, небеса!

— И много ловко размахва четката, ако искаш да знаеш. Нарисува ми портрет. Двамата с Джийвс го окачихме тази сутрин над камината. Останах с впечатлението, че на Джийвс не му хареса.

— Ако е докарала и най-бегла прилика с теб, как очакваш да му хареса? Художничка! И държи да се изписва като Гладеола! Кара кола, сякаш роклята й се е подпалила! — Леля се замисли. — Всичко това е много тъжно, разбира се, но не виждам как ще ти попречи да дойдеш на круиза.

Обясних й как:

— Би било лудост да се затрия от столицата в този повратен момент. Знаеш ги момичетата. Забравят ти лицето, преди още да си завил зад ъгъла. Освен това не съм много спокоен по отношение на един навлек на име Луциус Пим. Не стига, че е художник, което навява мисли за духовно единение, ами и косата му се къдри. На всичкото отгоре е от властния, волеви тип мъже. Отнася се към Гладеола, сякаш тя е прах под колелата на таксито му. Има дързостта да критикува шапките й и подмята ехидни забележки за нейните светлосенки и киароскуро. Всичко това, неизвестно защо, силно впечатлява момичетата, а тъй като аз съм възпитан в дух на непоклатимо джентълменство, позициите ми са крайно неизгодни. Поради изложеното дотук сама разбираш, че не мога да си грабна шапката и да се заразвявам из Средиземноморието и да оставя Пим да си върши на метеното своето пъклено дело.