П. Удхаус: Произведение на изкуството

Затова бях в цветущо настроение, когато прибрах колата в гаража и с весело тра-ла-ла на уста си отключих входната врата тъкмо когато Биг Бен удряше единайсет часа. Влязох в дневната, натиснах звънеца и Джийвс, без да се мае, внесе подноса с уискито и содата, вече предугадил желанията ми.

— Ето ме пак у дома, Джийвс — отбелязах аз, докато си забърквах насъщното.

— Да, сър.

— Какво стана в мое отсъствие? Да е идвала госпожица Пендълбъри?

— Да, сър. Към два часа.

— И кога си тръгна?

— Към шест часа, сър.

Това не ми допадна. Четиричасово посещение звучи направо зловещо.

— А госпожа Слингзби?

— Тя пристигна малко след осем и си тръгна в десет часа, сър.

— Е? Беше ли раздразнена?

— Да, сър. Особено, когато си тръгваше оттук. Изрази силно желание да се срещне с вас, сър.

— Да се срещне с мен?

— Да, сър.

— За да ми благодари със сълзи на очи, по всяка вероятност, задето най-любезно съм позволил на любимото й братче да остане тук, докато се позакърпи.

— Възможно е, сър. От друга страна, тя ви наричаше с имена, предполагащи силно неодобрение, сър.

— Тя… Какво?!

— „Скудоумен непрокопсаник“ е един от изразите, които употреби, сър.

— Скудоумен непрокопсаник?

— Да, сър.

Нищо не проумях. Просто не виждах на какви факти би могла да основе присъдата си. И леля Агата ме нарича по сходен начин, но тя поне ме познава от малък.

— Трябва да си изясня този въпрос, Джийвс. Спи ли вече господин Пим?

— Не, сър. Преди малко натисна звънеца, за да ме попита дали в къщата не се намират по-свестни цигари.

— Така ли?

— Да, сър.

— Катастрофата изглежда не се е отразила на наглостта му.

— Да, сър.

Луциус Пим седеше, подпрян удобно на възглавниците ми, зачетен в криминалния си роман.

— А, Устър! Добре дошъл у дома. Да знаеш значи, че въпросът с кобрата се уреди благоприятно. Героят я бил докопал, преди злодеят да се усети, и й бил изтръгнал отровните зъби. Така че, когато тя падна през комина и взе да хапе героинята, всичко се оказа напразно. Едва ли друга кобра се е чувствала по-глупаво.

— Да оставим кобрите.

— Лесно ти е да ги оставяш — меко ме сгълча Луциус Пим, — ама ще те питам аз какви ще ги разправяш, ако няма кой да им извади отровните зъби, преди да са тупнали от комина в леглото ти. Между другото, сестра ми се отби и каза, че иска да говори с теб.

— Аз също.

— Вие ще вземете да се окажете лика-прилика. Тя настоява да говори с теб за моята катастрофа. Нали си спомняш какво щях да й разправя? За колата, дето минала, блъснала и отминала? Разбрахме се да се придържам към тази версия, ако не ми хрумне по-правдоподобна. За щастие ми хрумна. Щукна ми ей така изневиделица, както си лежах и гледах тавана. Изведнъж прозрях, че сме го съшили с бели конци. Къде си видял хора да събарят хора с колите си и после да отминават ни лук яли, ни лук мирисали? Кака веднага щеше да прозре, че нещо куца. Затова й казах, че ти си шофирал.

— Какво!

— Казах й, че ти си карал колата. Много е правдоподобно. Така всичко си идва на мястото и придобива закръглен вид. Знаех си, че ще одобриш идеята ми. На всяка цена трябва да й попречим да научи, че Гладеола ме е извадила от строя. Оправдах те като й казах, че си бил къркан като свиня, та да не те вини. Друг на мое място я се сети да го каже, я не. И все пак — въздъхна Луциус Пим — се опасявам, че тя е доста недоволна от теб.

— Не може да бъде!

— Може, може. И настойчиво ти препоръчвам, ако желаеш срещата ви утре да протече що-годе човешки, да вземеш екстрени мерки и още тази нощ да я размекнеш.

— В какъв смисъл?

— На твое място бих й изпратил цветя. Много мил жест. Тя си пада по розите. Отрупай я с рози. Адресът й е Хил Стрийт номер три. Ще видиш как ще се промени отношението й. Мой дълг е да те предупредя, драги ми Устър, че щом й прекипи, тя се превръща в огнедишащ дракон. Зет ми всеки момент ще се върне от Ню Йорк и има голяма опасност Беатрис да го заръфа още от летището и да го насъска да те даде под съд за престъпно поведение, излагане на човешки живот на опасност в нетрезво състояние и прочее. Представям си какво обезщетение ще ти друсне. Освен ако не й се подмажеш дебело. Зет ми не си пада особено по мен и ако тя не го държеше изкъсо, би дал парична награда на всеки, успял да ми потроши краката. Но за щастие е луд по Беатрис и прави каквото тя иска. Затова съветът ми е да постелеш с цветя и рози целия път оттук до Хил Стрийт номер три. В противен случай „Слингзби срещу Устър“ ще се гледа в съда преди да си гъкнал.