П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Без затруднение определих ситуацията като задънена улица. Стоях и се чудех какво да предприема, когато откъм коридора се дочуха стъпки, и чувствайки, че ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже, аз се метнах отново към дивана, подобрявайки собствения си предишен рекорд. Докато се гушех в моя малък уютен кът, бях изненадан от последвалата пълна липса на диалог. До този момент всичките ми посетители започваха да многословстват още с прекрачването на прага, поради което ми се стори странно, че сега ще трябва да забавлявам глухонеми. Но като надзърнах предпазливо, открих, че съм сбъркал, предполагайки присъствието на двама мои гости. Беше само Мадлин. Тя се насочваше към пианото и някакво шесто чувство ми подсказа, че има намерение да пее старинни народни песни, на които, както вече посочих, посвещаваше голяма част от свободното си време. Беше особено склонна към песнопеене, когато в душата й бушуваха разтърсващи страсти, какъвто, разбира се, бе случаят и сега.

Страховете ми се оправдаха. Тя изпя набързо две песни една след друга и мисълта, че подобно нещо ще фигурира неизменно в дневния ред на семейния ни живот, направо ме вледени. Винаги съм бил непримиримо алергичен към старинните народни песни и колкото са по-старинни, толкова повече не ги одобрявам.

За щастие я прекъснаха, преди да успее да отпочне третата. Чу се тътен от тежки стъпки, дръжката на вратата се завъртя, дочух тежко дишане и един глас каза: „Мадлин!“ Гласът на Споуд, дрезгав от вълнение.

— О, Родерик! Как ти е окото?

— Остави окото — нареди Споуд. — Не съм дошъл тук да говорим за очи.

— Казват, че парче суров бифтек намалява отока.

— Нито пък ще говорим за бифтеци. Сър Уоткин ми съобщи ужасната вест за теб и Устър. Вярно ли е, че ще се омъжиш за него?

— Да, Родерик, вярно е.

— Но ти не можеш да обичаш недозряло малоумно муле като Устър — каза Споуд и забележката му ми се стори крайно неуместна. Мислех да скоча на крака и да се изправя лице в лице с него с думите: „Я си мери изразите, Споуд.“ Така или иначе, по една или друга причина не го направих, а продължих да си кютам в кьошето. Чух Мадлин да въздиша, освен ако не беше течението под дивана.

— Не, Родерик, не го обичам. Той не допада на същностната ми природа. Но съм убедена, че е мой дълг да го направя щастлив.

— Пфу! — каза Споуд или нещо, което прозвуча по този начин. — За какъв дявол ти е притрябвало да правиш червей като Устър щастлив?

— Той ме обича, Родерик. Сигурно си виждал онова безмълвно благоговейно изражение в очите му, когато ме гледа.

— Имам по-важна работа, отколкото да се взирам в очите на Устър, въпреки че с лекота мога да си представя тъпия му поглед. Трябва да разрешим този проблем, Мадлин.

— Не те разбирам, Родерик.

— Ще ме разбереш.

— Ох!

Мисля, че при думите „Ще ме разбереш“ той я е сграбчил за китката, защото „Ох!“ прозвуча високо и отчетливо и това подозрение се потвърди, когато тя добави, че й причинява болка.

— Извини ме — каза Споуд. — Но няма да ти позволя да се омъжиш за този Устър. Ще се омъжиш за мен.

Бях солидарен с него с цялото си сърце и душа. Нищо никога не би ме накарало да харесам Родерик Споуд, но начинът му на изразяване ми допадна. Още малко в същия дух, и Бъртрам ще бъде отърван от дълга на честта. Щеше ми се да беше се сетил по-рано за тази твърда линия на поведение.

— Обичам те от ей такава.

Тъй като не можех да го видя, не бях в състояние да разбера със сигурност колко е това, но предположих, че държи ръката си не много далеч от пода.

Мадлин очевидно се трогна. Чух я мъчително да преглъща.

— Знам, Родерик, знам.

— Ти си отгатнала тайната ми?

— Да, Родерик. Колко тъжен е животът!

Споуд отказа да сподели този неин възглед.

— Не и за мен. Нищо му няма на живота. Или поне няма да му има, ако теглиш ритника на онова недоразумение Устър и се омъжиш за мен.

— Винаги съм изпитвала към теб най-добри чувства, Родерик.

— Тогава?

— Дай ми време да помисля.

— Мисли колкото щеш.

— Не искам да разбия сърцето на Бърти.

— Защо не? Ще му се отрази много добре.

— Той толкова ме обича.

— Глупости. Не мисля, че е обичал нещо през живота си освен, разбира се, сухо мартини.

— Как можеш да говориш така? Нима той не дойде тук, защото не издържаше да бъде далеч от мен?

— Не, изобщо не е дошъл за това. Не се оставяй да те заблуждава. Той дойде, за да задигне онази черна кехлибарена статуетка на баща ти.