П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Настъпи минута мълчание, изпълнено с изумление, или поне това предположих. После татко Басет каза: „Боже господи!“, Споуд каза: „Боже мой!“, Планк каза „Виж ти, това е онази… кажи я, де, която ти продадох, нали, Басет?“ Мадлин изхлипа, а носът ме загъделичка отново.

— Това е изумително! — каза татко Басет. — Значи е намерил статуетката в стаята на Устър?

— Скрита под долните му дрехи.

Татко Басет издаде звук, подобен на последния дъх, излизащ от умираща патица.

— Колко прав беше ти, Родерик! Казваше ми, че е дошъл тук, за да я открадне. Но не мога да разбера как е проникнал в стаята с колекцията.

— Тези хора имат своите методи.

— Този предмет, изглежда, е доста търсен — замислено каза Планк. — Вчера един проклетник с мутра на криминално изявен дойде у дома и се опита да ми го продаде.

— Устър!

— Не, не е Устър. Името на моя беше Джо Тиролеца.

— Устър, естествено, е използвал псевдоним.

— Може би. Не ми хрумна.

— Е, след това… — започна татко Басет.

— Да, след това — прекъсна го Споуд — ти няма да се омъжиш за този мъж, Мадлин. Той е по-лош от Финк-Нотъл.

— Кой е Финк-Нотъл? — попита Планк.

— Онзи, дето избяга със Стоукър — каза татко Басет.

— Кой е Стоукър? — попита Планк. Не мисля, че някога съм срещал човек, по-жаден за информация.

— Готвачката.

— А, да. Помня, че спомена нещо такова. Знаел е какво прави този приятел. Аз съм решително против брака, но ако се налага да се жениш за някого, несъмнено спасяваш нещо от крушението, като вземеш жена, която знае какво се прави с парче говеждо. Имах един познат във Федералните Малайски щати, който…

Това сигурно щеше да е забавен анекдот, но Споуд не му позволи да продължи. Обръщайки се към Мадлин, той каза:

— Ще се омъжиш за мен и да не съм те чул да спориш. Какво ще кажеш, Мадлин?

— Да, Родерик. Ще бъда твоя жена.

Споуд нададе тържествуващ крясък, от който носът ме засърбя още повече.

— Точно така! Така те искам! Хайде навън в градината. Имам да ти казвам много неща.

Предполагам, че след тези слова той я е смлял в обятията си и незабавно я е изнесъл навън, защото чух вратата да се затваря. Същевременно татко Басет нададе ликуващ вик, почти неотстъпващ на онзи, който излезе от устата на Споуд. Той явно не беше на себе си от щастие и човек го разбираше. Баща, чиято дъщеря за една бройка да се омъжи за Гъси Финк-Нотъл, после за една бройка да се омъжи за мен и накрая й излиза късметът, като пипва благоденстващ член на британската аристокрация, е в правото си да рипа от радост. Аз не харесвам Споуд и по всяко време с доволство бих наблюдавал как някоя перуанска лелка го пробожда с кинжала си в прасеца, но не можеше да се отрече, че като материал за жених беше първо качество.

— Лейди Сидкъп! — произнесе татко Басет, търкаляйки думите из устата си като отлежал портвайн.

— Коя е лейди Сидкъп? — попита Планк, както винаги горящ от желание да бъде в течение на нещата.

— Скоро това ще бъде дъщеря ми. Една от най-старите титли в Англия. Човекът, който току-що ни напусна, беше лорд Сидкъп.

— Мислех, че се казва Родерик.

— Малкото му име е Родерик.

— А! — каза Планк. — Сега разбрах. Цялата работа ми се изясни. Дъщеря ти щеше ли да се омъжва за някой си Финк-Нотъл?

— Да.

— После е щяла да се омъжва за онзи Устър или Джо Тиролеца?

— Да.

— А сега ще се омъжи за лорд Сидкъп?

— Да.

— Кристално ясно — каза Планк. — Знаех си, че ще ми се изясни с течение на времето. Просто въпрос на съсредоточеност и постепенно елиминиране на излишните съставни части. Ти одобряваш ли този брак? Доколкото — добави той — човек може да одобри който и да е брак.

— Определено го одобрявам.

— Тогава смятам, че случаят плаче за едно уиски със сода.

— Ще се присъединя към теб — каза татко Басет.

И в този момент, неспособен повече да се сдържам, аз кихнах.

— Знаех си, че има нещо зад онзи диван — каза Планк, като го заобиколи и ме прониза с погледа, с който някога е гледал туземните вождове, несъумели да схванат правилата на ръгбито. — Божичко, това е Джо Тиролеца!

— Това е Устър.

— Кой е Устър? А, да. Какви стъпки възнамеряваш да предприемеш?

— Вече позвъних на Бътърфийлд.

— Кой е Бътърфийлд?

— Моят иконом.

— За какво ти е да викаш иконом?

— За да му кажа да доведе Оутс.

— Кой е Оутс?

— Нашият полицай. Пийва си чашка уиски в кухнята.

— Уиски! — каза замислено Планк, сякаш това му напомни за нещо, и отиде до масичката с напитките.