П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Какво! — ревнах аз.

— Какво! — изписка Стифи.

— Каквото, такова — каза полицаят и беше ясно, че докато горе свети слънце, в сърцето му цари мрак. Разбира се, можех да му съчувствам. Нищо не поболява един полицейски служител повече от перспективата да му се измъкне закоравял престъпник. Той се намираше в положението на някой крокодил от река Замбези, или пума в Бразилия, които, след като са си набелязали Планк за обяд, го виждат да се катери по-чевръст от катеричка към върха на високо дърво.

— Възпрепятстване на законността и връзване ръцете на полицията, така го наричам аз — каза Оутс и мисля, че се изплю на пода. Не можех да го видя, разбира се, но слухът рядко ме подвежда.

Стифи нададе радостно айларипи и ако си спомням добре, аз й пригласях. Защото въпреки мъжествената маска, която си бях надянал, в сърцето си никак не си падах по перспективата да гния двайсет и осем дни в килията на някое влажно подземие. Затворът не е лош за една нощ, но не бива да се прекалява.

— Тогава какво чакаме? — каза Стифи. — Размърдай се, ченге. Отвори широко тези порти.

Оутс ги отвори, без да се опитва да крие мъката и разочарованието си, а ние със Стифи излязохме във волния голям свят отвъд стените на каторгата.

— Довиждане, Оутс — казах, защото не вреди да бъдеш учтив. — Приятно ми беше да те срещна отново. Как са госпожа Оутс и малките?

Единственият му отговор беше особен звук, сякаш хипопотам изваждаше крака си от сочната кал на речен бряг и видях как Стифи се намръщи, сякаш маниерите му накърняваха естетическите й възприятия.

— Знаеш ли — каза тя, когато излязохме на открито, — наистина трябва да направим нещо във връзка с Оутс, което да му даде да разбере, че не сме дошли на този свят само за удоволствие. Не мога да предложа нещо още сега, но ако помислим заедно, все нещо ще ни хрумне. Трябва да останеш, Бърти, и да ми помогнеш да накараме рижата му глава преждевременно да побелее и да закопнее за ранна кончина.

Аз повдигнах едната си вежда.

— Да остана като гост на чичо ти Уоткин?

— Можеш да помизерстваш при Харолд. При него има свободна стая.

— Съжалявам, но не.

— Няма да останеш?!

— Няма. Възнамерявам да оставя максимално количество мили между Тотли-на-платото и себе си. И не си прави труда да ме наричаш малодушен жалък страхливец, защото съм непреклонен.

Тя направи муцка. Прави се, като устните се издават напред и после отново се прибират.

— Знаех си, че ще е безсмислено да те моля. Лошото е, че ти липсва мъжественост и предприемчивост. Ще трябва да накарам Харолд да ми помогне.

И докато стоях разтреперан пред картината, която думите й обрисуваха, тя се отдалечи, крайно възмутена от днешните млади мъже. Все още се питах в каква ли каша ще натопи горкия Пинкър и се надявах той да прояви достатъчно разум, за да не се забърква в нея, когато Джийвс се появи в колата и ми зарадва окото.

— Добро утро, сър — каза той. — Надявам се, че сте спали добре.

— Горе-долу, Джийвс. Тези дървени нарове доста убиват на меките части.

— Така бих предположил и аз, сър. И съжалявам да видя, че неспокойната нощ се е отразила на външността ви.

Умът ми обаче беше зает с по-дълбоки мисли. Бях склонен към размисъл.

— Знаеш ли, Джийвс — казах, — човек се учи, докато е жив.

— Моля, сър?

— Този епизод имаше върху мен крайно образователно въздействие. Получих урок. Сега виждам каква грешка прави човек, когато определя някой като непрокопсаник само защото този някой обикновено се държи като проклет непрокопсаник. Ала поглеждаш по-внимателно, и откриваш човечност в най-невероятните места.

— Нима, сър?

— Вземи този сър Басет. В своята невъздържаност и незадълбоченост винаги съм го описвал като изчадие адово без нито една смекчаваща вината черта. Ала какво откривам? Той притежавал и зачатъци от човещина. След като спипа Бърти натясно, той не побърза да го разкъса на съставните му части, както би могло да се очаква, а омилостивява правосъдието, отказвайки да поддържа обвинението си. Доста ме трогна откритието, че под онази втрисаща външност се гуши златно сърце. Защо гледаш като препарирана жаба, Джийвс? Не си ли съгласен с мен?

— Не напълно, сър, когато приписвате снизходителността на сър Уоткин единствено на сърдечна доброта. Беше упражнено влияние.

— Не загрявам, Джийвс.

— Поставих освобождаването ви като условие, сър.

Неспособността ми да го проумея се засили. Струваше ми се, че говори през части от тялото, които не са пряко предназначени за целта. Това е последното нещо, което желаете от личен камериер.