П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Условие за какво?

— За постъпването ми на работа при него, сър. Трябва да спомена, че по време на посещението ми в Бринкли Корт сър Уоткин много любезно изрази задоволство от начина, по който изпълнявам своите задължения на иконом и ми направи предложение да напусна работата при вас и да започна при него. Аз приех това предложение при условие, че ще бъдете освободен от заключение.

Полицейският участък в Тотли-на-платото се намира на главната улица и от мястото, където стояхме, виждах заведенията на касапина, пекаря, бакалина и кръчмаря с разрешително за продажба на тютюн, бира и алкохол. Та когато чух тези думи, онази касапница, онази пекарна, онази бакалия и онази кръчма без никакво предупреждение се впуснаха в бесен танц.

— Ти ме напускаш? — ахнах аз, усъмнил се в слуховите си възприятия.

Ъгълчето на устата му потрепна. Сякаш имаше намерение да се усмихне, но, разбира се, премисли и не го направи.

— Само временно, сър.

— Временно?

— Струва ми се повече от вероятно приблизително след седмица между сър Уоткин и мен да възникнат разногласия, принуждаващи ме да си подам оставката. В такъв случай, ако не сте се сдобили все още с нов камериер, ще бъда щастлив да се завърна на работа при вас.

Проумях. Този номер можеше да оглави списъка от номера, които съм го виждал майсторски да привежда в действие. С уголемения си от редовна консумация на риба мозък, той бе видял изхода и бе открил решението, приемливо за всички враждуващи страни. Пред очите ми се проясни и месарницата, хлебарницата, бакалията и кръчмата с разрешително за продажба на тютюн, бира и алкохол си възстановиха статуквото.

Усетих приливна вълна на силни чувства.

— Джийвс — казах и гласът ми трепереше, но какво от това? Все пак и ние Устърови сме хора. — Ти нямаш равен на себе си. Други заобикалят нашия въпрос, но не и ти, както е казал онзи 41 41 Думите са на английския поет Матю Арнълд (1822–1888) от поемата му „Шекспир“. — Б.ред. . Ще ми се да мога да ти се отплатя с нещо.

Той се изкашля с овчата си кашлица.

— Действително съществува услуга, която е във вашите възможности, сър.

— Назови я, Джийвс. Искай половината ми царство.

— Дали не бихте се отказали от тиролската си шапка, сър?

Трябваше да го предвидя. Онази кашлица би трябвало да ме предупреди. Но ударът бе непредвиден и поради това мощен. Признавам дори, че залитнах.

— Би ли стигнал толкова далеч? — прошепнах аз, дъвчейки долната си устна.

— Това беше само едно предложение, сър.

Аз свалих шапката и й се полюбувах за последно. Утринните лъчи играеха върху нея и тя никога не бе изглеждала толкова лазурносиня, а перото й тъй нежнорозово.

— Предполагам, знаеш, че ми късаш сърцето?

— Съжалявам, сър.

Въздъхнах. Но, както казах, Устърови умеят да се преборват с всеки удар на жестоката Съдба.

— Много добре, Джийвс. Така да бъде.

Връчих му шапката. Това ме накара да се почувствам като баща, който неохотно изхвърля детето си от шейната, за да отклони вниманието на преследващата го глутница вълци, както постоянно става в Русия през зимата, но какво да правиш?

— Нали не възнамеряваш да я изгориш, Джийвс?

— Не, сър. Ще я подаря на господин Бътърфийлд. Той е на мнение, че ще допринесе за каузата му.

— Каква кауза?

— Господин Бътърфийлд ухажва една вдовица от селото, сър.

Това ме изненада.

— Но той е чукнал поне сто и четири години!

— Господин Бътърфийлд действително е напреднал в годините, сър, но независимо от това…

— Има още живот в старото куче?

— Точно така, сър.

Сърцето ми се разтопи. Спрях да мисля само за себе си. Току-що ми хрумна, че при дадените обстоятелства няма да приключа гостуването си с бакшиш на Бътърфийлд. Шапката щеше да запълни този пропуск.

— Много добре, Джийвс, дай му я и нека небесата ускорят неговото ухажване. Можеш да му го предадеш от мен.

— Ще го сторя, сър. Благодаря ви много, сър.

— Няма защо, Джийвс.

© 1963 П. Г. Удхаус

© 1995 Лъчезар Бенатов, превод от английски

P. G. Wodehouse

Stiff Upper Lip, Jeeves, 1963

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

П. Г. Удхаус. Горе главата, Джийвс

ИК „Колибри“, София, 1995

Художествено оформление: Момчил Колчев

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN 954-529-065-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12660]

Последна редакция: 2009-08-29 19:56:15

Въпросният цитат от поемата „Минава Пипа“ на английския поет Робърт Браунинг гласи: