П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Не, това е Стефани Бинг, племенницата на сър Уоткин.

— Бинг? Хайде сега, защо ми е познато това име? Ами да, разбира се. Старият Джони Бинг, който беше с мен на една от експедициите ми. Един такъв риж, не съм го виждал от години. Горкичкият, ухапа го пума и разбрах, че все още забележимо се колебае всеки път, преди да седне. Стефани Бинг, а? Вие сигурно я познавате?

— Много добре.

— Приятно момиче ли е?

— Така ми се струва и ако нямате нищо против, ще отида, за да й кажа добрите новини.

— Какви добри новини?

— За викарството.

— А, да. Мислите, че я интересува?

— Сигурен съм. Ние ще се женим.

— Господи! Няма ли начин да се измъкнете?

— Не искам да се измъквам.

— Виж ти! Веднъж тичах от Йоханесбург до Кейп Таун, за да се отърва от впримчване, а вие ми се виждате дори доволен от перспективата. Е, както казах, въпрос на вкус. Тогава вървете. И мисля, че е редно да се обадя на Басет, преди да тръгна. Припадам от досада, като го слушам, но човек трябва да е учтив.

Вратата се затвори, настъпи тишина и след като почаках няколко минути за всеки случай, реших, че вече е безопасно да изплувам на повърхността. Тъкмо го направих и си разкършвах вдървените крайници, когато вратата се отвори и Джийвс влезе с един поднос.

— Добър вечер, сър — каза той. — Бихте ли желали нещо за хапване? Господин Бътърфийлд ме помоли да му услужа, като донеса тези сандвичи в салона. Той в момента е зает с подслушване зад вратата на стаята, в която сър Уоткин преговаря с госпожица Басет. Каза, че пише мемоари и никога не пропуска възможност да събере подходящ материал.

Изгледах го както аз си знам. Лицето ми беше студено и кораво като варено яйце от училищно празненство. Не помня някога да съм бил по-преизпълнен с праведно възмущение.

— Всъщност, Джийвс, искам не резен клисав хляб с умряла сардина…

— Аншоа, сър.

— Или аншоа. Не съм в настроение да споря за подробности. Изисквам обяснение, и то категорично.

— Моля, сър?

— Не можеш да се измъкнеш с подобни молби. Отговори ми, Джийвс, с едно просто „да“ или „не“. Защо си казал на Планк да дойде в Тотли Тауърс?

Мислех, че въпросът ще го смачка като влажен чорап, но той дори не трепна.

— Сърцето ми се разтопи от разказа на госпожица Бинг за сполетелите я злочестия, сър. Случайно срещнах младата дама и я заварих в състояние на покъртително униние в резултат на отказа на сър Уоткин да предостави викарство на господин Пинкър. Прецених веднага, че е във възможностите ми да облекча нещастието й. Бях научил от служителката в пощата в Хокли, че викарият там ще се оттегля скоро на заслужен отдих и тъй като бях запознат с желанието на майор Планк да засили предната линия на отбора на Хокли, прецених, че ще е прекрасна идея да го свържа с господин Пинкър. За да може да се ожени за госпожица Бинг, господин Пинкър се нуждае от викарство, а за да се състезава успешно на футболното поле със съперничещите села, на майор Планк му трябва викарий с големия опит на господин Пинкър като център нападател. Стори ми се, че техните интереси съвпадат.

— Дотук добре. Смрадльо се уреди.

— Той ще заеме ли мястото на господин Белами като викарий в Хокли?

— Веднага щом Белами го оваканти.

— Много съм щастлив да чуя това, сър.

Аз помълчах известно време, тъй като трябваше да се справя с едно внезапно схващане на левия крайник. След това казах все още ледено.

— Ти може да си щастлив, но аз не бях през последния четвърт час, сгушен зад дивана и в очакване Планк всеки момент да ме разобличи. Не можа ли да си представиш какво ще се случи, ако се бяхме срещнали?

— Бях убеден, че вашата забележителна интелигентност ще ви позволи да намерите начин, за да го избегнете, сър, както е станало в действителност. Скрили сте се зад дивана?

— На четири крака.

— Много мъдър маньовър от ваша страна, ако мога да се изразя така, сър. Свидетелства за ненадмината находчивост и бързина на мисълта.

Ледът у мен се разтопи. Няма да преувелича, ако кажа, че бях умилостивен. Не ми се случва често да ми пробутват добрата стара смазка, защото преобладаващото население, сред което се движа и особено леля Агата, е по-склонно да ме срита в кокал четата, отколкото да ме превъзнася. И чак след като се насладих на „забележителната интелигентност“, внезапно си спомних за все още надвисналата женитба с Мадлин Басет. Трепнах толкова видимо, че Джийвс ме попита дали съм неразположен.