П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Имахте ли конкурс за красиви бебета?

— Да, имахме. Майките винаги настояват за това.

— Именно с майките трябва да се внимава. Не казвам, че малките зверчета не са достатъчно лоши сами по себе си с течащите лиги от устата и други неща от носа, но майките представляват истински сериозна заплаха. Вижте — каза той и според мен повдигна единия крачол на панталоните си. — Виждате ли този белег на прасеца ми? Ето какво получих веднъж в Перу, задето бях достатъчно глупав и се оставих да ме предумат да съдействам на конкурс за най-красиво бебе. Майката на спечелилото трета награда ме промуши с туземен кинжал, докато слизах от съдийския подиум след произнасянето на речта си. Мога да ви уверя, че болеше дяволски и все още ме прещраква, когато времето е влажно. Един познат твърди, че ръката, която люлее люлката, управлява света 37 37 Прочут цитат от английския поет Уилям Рос Уолъс (?–1881). — Б.ред. . Дали е така, не мога да кажа, но тя определено умее да борави с перуански кинжал.

Аз ревизирах частично порицателното си мнение за мързела и липсата на живец у днешния туземец. Мъжете може и да са изтървали цаката, но женският елемент явно все още притежава старата закваска, макар че, разбира се, когато става дума за някой като Планк, някакво си боцкане на прасеца е само стъпка в правилната посока.

— Наблизо ли живеете? — чух отново гласа на Планк.

— Да, в селото.

— В Тотли?

— Да.

— Нямате ли клуб по ръгби?

Смрадльо отговори отрицателно и обясни, че атлетите от Тотли-на-платото са привърженици на редовния футбол, а Планк, вероятно потръпвайки, каза: „Божичко!“

— Играли ли сте ръгби?

— Малко.

— Би трябвало да се заемете с него сериозно. Няма по-хубав спорт. Аз се опитвам да превърна отбора на Хокли в любимеца на цялото графство. Тренирам момчетата ежедневно и те се справят крайно задоволително, наистина задоволително. Но имам нужда от добър център нападател.

Може и да искаше център нападател, но получи татко Басет, който нахлу в същия момент в салона. Той поздрави Планк, а последният му отговори подобаващо.

— Много любезно, че се отби да ме видиш, Планк — продължи татко Басет. — Ще пийнеш ли нещо?

— А — каза Планк и стана ясно, че ще пийне.

— Бих те поканил да останеш за вечеря, но за жалост един от гостите ми избяга с готвачката.

— Дяволски мъдро от негова страна, щом е трябвало да бяга с някого. Много е трудно да намериш днес сносен готвач.

— Това, разбира се, обърна къщата с главата надолу. Нито дъщеря ми, нито племенницата ми могат да приготвят и най-простото ястие.

— Ще трябва да отскочите до кръчмата.

— Това май е единственото разрешение.

— Ако беше в Западна Африка, можеше да се тръснеш неканен на някой туземен вожд и да похапнеш каквото Бог дал.

— Аз не съм в Западна Африка — чух да казва татко Басет. Стори ми се, че думите прозвучаха малко троснато, и можех да разбера киселото му настроение. Винаги е досадно, когато си изправен пред проблем, хората да ти казват колко весело би прекарал, ако не беше така, и колко чудесно щяло да бъде, ако си бил някъде, където не си.

— В Западна Африка често се хранех навън — продължи Планк. — Помня, че някои от вождовете ми даваха прекрасни обеди, макар че никога не си сигурен дали основното ястие не е тъща му, опечена на слаб огън и залята с пикантен сос. Това действа на апетита, освен ако не си адски гладен.

— Така бих предположил и аз.

— Всичко е въпрос на вкус, разбира се.

— Има ли нещо специално, за което искаше да ме видиш, Планк?

— Не. Поне не мога да се сетя.

— Тогава, ако ме извиниш, ще се върна при Мадлин.

— Коя е Мадлин?

— Дъщеря ми. Пристигането ти прекъсна сериозен разговор.

— Да не би момичето да не наред?

— Не е наред, и то много. Възнамерява да сключи пагубен брак.

— Всички бракове са пагубни — каза Планк, който ми направи впечатление на ерген. — Те водят до красиви бебета, а красивите бебета водят до конкурси за най-красиво бебе. Разказвах на този господин за едно свое преживяване в Перу и му показах белега на крака си — пряко последствие от магарешката ми глупост да бъда съдия на един подобен конкурс. Искаш ли да видиш белега на крака ми?

— Някой друг път.

— Когато кажеш. Защо този брак да е толкова пагубен?

— Защото господин Устър не е подходящ съпруг за нея.

— Кой е господин Устър?

— Мъжът, за когото държи да се омъжи. Типичен млад нехранимайко от често срещаната днес разновидност.