П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Физически не, Джийвс. Духовно, да.

— Не ви разбирам напълно, сър.

— Ами ето ги новините, прочетени от Бъртрам Устър. Ще се женя.

— Наистина ли, сър?

— Да, Джийвс, ще се женя. Прочитането на имената на младоженците в църквата е почти в кърпа вързано.

— Ще си позволя ли недопустима волност, сър, ако попитам…

— За кого? Няма нужда да питаш. Гъси Финк-Нотъл духна с Емералд Стоукър, създавайки по този начин един… как се казва?

— Може би вакуум е думата, която търсите, сър?

— Правилно. Един вакуум, който ще трябва да запълня. Освен ако не измислиш някакъв начин да ме измъкнеш.

— Ще посветя размислите си на проблема, сър.

— Благодаря ти, Джийвс — казах аз и щях да продължа да говоря, ако в този момент не бях видял вратата да се отваря, та думите ми пресъхнаха в гърлото. Обаче не беше Планк, както се опасявах, а само Стифи.

— Здравейте, вие двамата — каза тя. — Търся Харолд.

Само от един поглед ми стана ясно, че Джийвс основателно ми я описа като унила. Челото й бе заоблачено и общият й вид бе на изтерзана душа. Бях щастлив, че мога да инжектирам малко слънчева светлина в живота й. Натиках в миша дупка собствените си неволи и казах:

— Той те търси. Има да ти разказва една странна история. Познаваш ли Планк?

— Какво Планк?

— Сега ще ти кажа. Планк досега е бил за теб просто смътна фигура, подвизаваща се в Хокли и продаваща черни кехлибарени статуетки, но той има и друга страна.

Тя демонстрира известна нетърпеливост.

— Ако мислиш, че се интересувам от Планк…

— Не се ли интересуваш?

— Не.

— Ще се заинтересуваш. Той притежава, както казах, и друга страна. Като земевладелец има правото да раздава викарства и току-що даде едно на Смрадльо.

Бях прав в предположението си, че информацията ще окаже мощно въздействие върху мрачното й настроение. Никога не съм виждал труп да рипа от ковчега и да става душата на компанията, но допускам, че поведението на същия много би наподобявало това на госпожица Бинг от мига, в който смисъла на думите ми проникна през тежките облаци. Внезапна светлина грейна в очите й, които, както Планк коректно каза, бяха големи и сини, а от устните й се отрони едно възторжено „Бре, да пукна!“ После, изглежда, нещо се усъмни, защото очите й потъмняха отново.

— Вярно ли е това?

— Сведенията са официални.

— Не ме будалкаш, нали?

Аз надменно вирнах глава.

— Нима допускаш, че Бъртрам Устър се забавлява, като събужда хорските надежди, само за да ги… какво, Джийвс?

— Да ги стъпче в прахта, сър.

— Благодаря ти, Джийвс.

— Няма защо, сър.

— Можеш да ми вярваш, защото тази информация идва от устата на свидетел. Аз присъствах на сделката. Иззад дивана, но присъствах.

Тя все още беше в недоумение.

— Но аз не разбирам. Планк никога не се е срещал с Харолд.

— Джийвс ги срещна.

— Наистина ли, Джийвс?

— Да, госпожице.

— Браво!

— Благодаря ви, госпожице.

— И той наистина е дал на Харолд викарство?

— Викарството в Хокли. Ще го скрепи довечера с подписа си. В момента там все още има действащ викарий, но той е немощен и стар и иска да се пенсионира веднага щом му намерят заместник. По всичко личи, че ще можем да пуснем Смрадльо да вилнее на воля сред душите в Хокли още в близките няколко дни.

Моите прости думи и искрен маниер разпръснаха и последните й съмнения. Очите й блестяха като звезди близнаци, тя нададе животински крясъци и направи няколко танцови стъпки. След малко спря и попита:

— Как изглежда Планк?

— Какво искаш да кажеш с това как изглежда?

— Няма брада, нали?

— Не, няма.

— Това е добре, защото искам да го целуна, а ако имаше брада, щях да се затрудня.

— Зарежи намерението си — предупредих я аз, защото за мен психологията на Планк беше отворена книга. Цялата насока на онзи закоравял ергенски разговор ме остави с впечатлението, че би предпочел да бъде намушкан в крака с туземен кинжал, отколкото разни сладурчета да покриват с целувки гнусливо извърнатото му личице. — Той ще получи припадък.

— Все някого трябва да целуна. Какво ще кажеш, Джийвс?

— Не, благодаря, госпожице.

— А ти, Бърти?

— Бих предпочел да се въздържиш.

— Тогава ще да отида да целуна чичо Уоткин, макар че се показа като първокласен подлец. А след като го целуна, ще споделя с него новините и енергично ще го скастря, задето изтърва първокласна стока като Харолд. Ще му кажа, че когато отказа да се възползва от услугите му, постъпи досущ като индиеца 38 38 Шекспир, „Отело“, V действие, II сцена. — Б.ред. .