П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Не схванах накъде бие.

— Какъв индиец?

— Онзи, за когото гувернантката ме караше да чета — бедният глупак, чиято ръка… Как беше, Джийвс?

— Изхвърлила перла, по-ценна от цялото му племе, госпожице.

— Точно така. И ще му кажа как се надявам викарият, когото получи, да бъде мършаво човече с вечна хрема и да дрънка само глупости. Като казах чичо Уоткин, та се сетих. Това вече няма да ми трябва.

И с тези думи тя измъкна от дебрите на облеклото си черната кехлибарена грозотия, досущ като фокусник, който вади заек от цилиндъра си.

Все едно, че ми завря крастава жаба в лицето. Аз изумен зяпах предмета. Само това ми липсваше, за да прелее чашата.

— Откъде го взе? — попитах с тих и треперещ глас.

— Задигнах го.

— Защо, за Бога, си го направила?

— Много просто. Идеята ми беше да отида при чичо Уоткин и да му кажа, че няма да си го получи обратно, ако не постъпи справедливо с Харолд. Политика на силата, нали така се нарича, Джийвс?

— Или изнудване, госпожице.

— Да, или изнудване. Обаче не можеш много да си подбираш методите, щом имаш работа с чичо Уоткиновците на този свят. Но сега, когато Планк облекчи напрежението и ни осигури бъдеще, това, естествено, няма да ми трябва и ще е разумно да го върна на мястото му, преди да забележат липсата. Върви и го остави в стаята с колекцията, Бърти. Ето ти ключа.

Аз се отдръпнах, сякаш ми предлагаше кучето Бартоломю. Нямам нищо против да услужа на нежния пол, когато това е във възможностите ми, но има моменти, когато трябва да им се тропне с крак и аз разпознах този като един от тях. При мисълта да извървя смъртноопасния път от салона до стаята с колекцията с грозотията в ръка направо ме полазиха тръпки.

— Не се доближавам до проклетата стая с колекцията. Какъвто съм късметлия, ще заваря вътре чичо ти Уоткин под ръка със Споуд и доста ще ме затрудни обяснението какво търся там и как съм влязъл. Освен това не мога да се мотая из къщата, докато Планк е наоколо.

Тя се изсмя с един от звънливите си смехове, към които, както вече посочих, беше пристрастена.

— Джийвс ми разказа за теб и Планк. Много смешно.

— Радвам се, че мислиш така. На мен лично не ми беше забавно.

Джийвс, както винаги, намери изход.

— Ако дадете предмета на мен, госпожице, ще се погрижа да бъде върнат обратно на мястото му.

— Благодаря ти, Джийвс. Добре, довиждане на всички. Тръгвам да намеря Харолд.

И с тези думи Стифи се оттегли с танцова стъпка.

Аз свих рамене.

— Жени, Джийвс!

— Да, сър.

— Какъв пол!

— Да, сър.

— Помниш ли какво ти казах за Стифи при предишното ни гостуване в Тотли Тауърс?

— В момента не, сър.

— Това беше, когато тя ме насади с шлема на полицая Оутс точно преди стаята ми да бъде претърсена от татко Басет и неговите тъмничари. Тогава хвърлих едно око в бъдещето и изтъкнах, че след като Стифи, която от раменете нагоре плаче за килия с меко тапицирани стени, възнамерява да се омъжи за преподобния Х. П. Пинкър, самият той най-изявеното куку, което някога е проповядвало за хетейските и египетските царе 39 39 Старият завет, Четвърта книга Царства, 7:6. — Б.ред. , какво ли чудо ще бъде потомството им?

— Да, сър, сега си спомням.

— Дали ще наследят, питах се аз, комбинираната откаченост на двама такива родители?

— Да, сър, спомням си, че бяхте особено загрижен за здравето на медицинските сестри, гувернантките, частните и държавните учители, които биха поели отговорност за тях.

— Без да знаят, че са изправени пред нещо по-люто от горчица. Именно. Тази мисъл все още ме тормози. Както и да е, сега нямаме време да се задълбочаваме в нея. Ти по-добре веднага отнеси този ужас там, където му е мястото.

— Да, сър. Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже 40 40 Думите са на лейди Макбет във връзка с убийството на краля. Превод на Валери Петров. — Б.ред. — каза той и се запъти към вратата, а аз си помислих за кой ли път колко елегантно и точно умее да се изразява.

Прецених, че е настъпил моментът да възприема първоначалната си стратегия, а именно да се изнижа през прозореца. С разхождащия се свободно из къщата Планк и вероятността всеки момент да се върне в салона при напитките можех да бъда в безопасност само в някоя далечна тисова или рододендронова алея и да остана сгушен там, докато пейзажът се избистри. В съответствие с този план се запътих забързано към прозореца и представете си мъката и разочарованието ми, когато установих, че кучето Бартололю, вместо да продължи да се разхожда, беше решило да проведе следобедната си дрямка точно отдолу на тревата. Бях вече преметнал единия си крак през рамката на прозореца, преди то да привлече вниманието ми. Още половин секунда, и щях да тупна връз него като тих дъждец от небето.