П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Случайно минах през салона.

— Да?

— Ти говореше с леля си.

— Да?

— Престани да дакаш, дявол да те вземе!

Ограниченията, които ми налагаше, затрудняваше възможностите ми да давам своя принос към разговора, но не виждах какво мога да направя. Запазих изпълнено с достойнство мълчание, а той възобнови забележките си.

— Леля ти те подкокоросваше да задигнеш кехлибарената статуетка на сър Уоткин.

— Нищо подобно.

— Ще прощаваш, но тъй като бях сигурен, че ще се опиташ да отхвърлиш обвинението, предвидливо си водих бележки. Статуетката беше спомената и ти каза: „Ще е доста трудна работа.“ Тя тогава явно те подкани да не пестиш усилия, защото ти каза: „Добре, ще направя каквото мога. Знам как ламти чичо Том за статуетката. Разчитай на мен, лельо Далия.“ Сега ли му е времето да си правиш гаргара?

— Не си правя гаргара — поправих го аз. — Просто безгрижно се смея. Защото си схванал погрешно цялата работа, макар че начинът, по който си успял да запишеш разговора, ти прави чест. Да не би да стенографираш?

— Какво съм разбрал погрешно?

— Леля Далия ме помоли да се опитам да купя предмета от сър Уоткин.

Той изпръхтя и каза: „Ха!“, а аз си помислих, че е несправедливо да хака, щом не ми е позволено да ъкам и дакам. Би трябвало да има равнопоставеност в тези неща, иначе закъде си?

— Да не би да очакваш да повярвам?

— Не го ли вярваш?

— Не. Аз не съм магаре.

Това, разбира се, беше спорен въпрос, но аз си замълчах.

— Познавам онази твоя леля — продължи той. — Тя би откраднала и пломбите от кътните ти зъби, ако знае, че ще й се размине. — После замълча за момент и аз знаех, че си мисли за кравата-сметаниера. Той винаги (и трябва да призная, не без основание) бе подозирал старата плът и кръв, че е била движещата сила зад изчезването на предмета, и си представям какъв неприятен удар е за него обстоятелството, че нищо не може да се докаже. — Решително те съветвам, Устър, да не се оставяш този път да те използва като маша, защото, ако те спипат, в което не се съмнявам, работата ти е спукана. Не мисли, че сър Уоткин ще потули нещата, за да избегне скандала. Ще те натика на топло, така да си знаеш. Той не си пада по теб и нищо няма да го зарадва повече от възможността да ти осигури дълга присъда без право на обжалване.

Това свидетелстваше за отмъстителния нрав на старото прасе, което не одобрявах от цялата си душа, но прецених за неблагоразумно да облека тази мисъл в слова. Просто кимнах с разбиране. Бях благодарен, че няма опасност да изникне такава евентуалност, както би я нарекъл Джийвс. Знанието, че нищо не може да ме накара да свия тяхната прегнусна статуетка, ми вдъхна сили, та успях да остана спокоен и безразличен или поне толкова спокоен и безразличен, колкото е възможно, когато събеседниците ти са двуметрови мъже с едно притворено око и друго като ацетиленова горелка.

— Да, господинчо — каза Споуд, — пандизът те очаква.

И тъкмо да допълни, че ще му е страшно приятно да идва в дните за посещения, за да ми прави физиономии през решетките, когато татко Басет се завърна.

Обаче това беше един много различен татко Басет от бълбукащия щастливец, който напусна салона преди малко. Тогава той целият сияеше като типичен баща, чиято дъщеря няма да се омъжва за Гъси Финк-Нотъл. Ала сега лицето му изглеждаше изпито и видът му беше на непредпазлив обядващ, който твърде късно открива, че е погълнал една доста възрастна стрида.

— Мадлин ми каза… — започна той. После забеляза окото на Споуд и млъкна. То беше такова, че каквото и да ти тегне на душата, пак не можеш да го пропуснеш. — Милостиви Боже, Родерик — каза, — да не си паднал?

— Паднал, дръжки — изсумтя Споуд. — Бях цапардосан от курат.

— Божичко! Какъв курат?

— Ако не се лъжа, наоколо има само един.

— Искаш да кажеш, че си бил нападнат от господин Пинкър? Ти ме изумяваш, Родерик.

Споуд заговори разпалено.

— Не и наполовина колкото той изуми мен. Да си призная, това беше малко или повече откровение, защото не знаех, че помощник-свещениците са надарени с подобни леви крошета. Той умее да те извади от равновесие с лъжлив финт и после да ти нанесе такъв спираловиден удар, на който не можеш да не се възхитиш. Трябва да го накарам някой път да ме научи.

— Говориш сякаш не храниш враждебни чувства.

— Разбира се, че не храня. Беше една много приятна схватка без лоши чувства и от двете страни. Нямам нищо против Пинкър. Което не се отнася за готвачката. Тя ме халоса с порцеланов леген. И на всичкото отгоре отзад, което съвсем не е спортсменско. Ако ме извиниш, ще отида да си поговоря с нея.