П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Казваш, че е къркан, а?

— Не чак къркан, но определено е шампанизиран.

— Тогава, ако можеш да прекъснеш пиянската си оргия за минута-две, ще ти съобщя новините от къщи. Върнах се от Лондон преди четвърт час и какво мислиш намерих върху изтривалката? Онзи чешит, колекционера на тритони Спинк-Ботъл, под ръка с момиче, което мяза на пекинез с лунички.

Аз поех дълбоко въздух и се впуснах в защитната си реч. Ако можех да покажа Бъртрам в правилна светлина, сега беше моментът. Вярно, че засега гласът й звучеше дружелюбно и тя не даваше признаци, че ще се взриви, но нямах гаранция, че просто не изчаква подходящия момент. В подобни моменти никак не е безопасно да махаш с ръка на лелите.

— Да — казах, — чух, че се е запътил към вас заедно с луничавия пекинез. Съжалявам, лельо Далия, че си жертва на това недопустимо нахълтване и настоявам да изясня без сянка на съмнение, че то не е резултат от какъвто и да е съвет или насърчаване от моя страна. Бях в пълно неведение за неговите намерения. Ако беше ми доверил своя план да ти натрапи присъствието си, аз щях…

Тук млъкнах, защото тя ме помоли доста безцеремонно да си затварям устата.

— Спри да брътвиш, кречетало такова. За какво са всички тези сладкодумия и опити да се пишеш красноречив?

— Просто изразявах съжалението си, че си била изложена…

— Ами недей. Няма нужда да се извиняваш. Признавам, че неизменно съм по-щастлива, когато Спинк-Ботъл не ми диша във врата и не заема място в къщата, което ми трябва за други цели, но момичето ми дойде като манна в пустинята.

Тъй като бях спечелил споменатата награда върху Светото писание, с лекота схванах алюзията й. Тя се отнася до една случка с децата израилеви, когато пресичали някаква пустиня и закъсали с провизиите. И точно си казвали един на друг колко добре би им се отразила малко манна небесна и колко жалко, че същата не фигурира в запасите на интендантския отдел, когато проклет да съм, ако цяло валмо не им паднало от небето, от което те останали много доволни.

Думите й, разбира се, ме изненадаха донякъде и аз я попитах защо Емералд Стоукър е добре дошла като манна в пустинята.

— Защото пристигането й вкара слънчева светлина в един застигнат от бедствие дом. Не можеше да избере по-подходящо време. Ти видя ли Анатол, когато си бил тук днес следобед?

— Не. Защо?

— Питах се дали не си забелязал нещо нередно у него. Малко след като ти си тръгнал, го свил черният дроб и той се оттеглил в леглото.

— Съжалявам.

— И Том много съжаляваше. Напушен като черен облак очакваше вечеря, приготвена от кухненската прислужница, която, макар и момиче с много ценни качества, е привърженичка на изпепеляването, когато приготвя храна, а ти знаеш какво е храносмилането на чичо ти. Положението изглеждаше буреносно и точно тогава Спинк-Ботъл внезапно разкри, че този негов пекинез била опитна готвачка. И тя пое кухнята. Коя е? Знаеш ли нещо за нея?

— Дъщеря е на американски милионер на име Стоукър, който, предполагам, ще бълва змии и гущери, когато чуе, че тя се омъжва за Гъси. Последният, както и ти ще се съгласиш, не е за всяка уста лъжица.

— Значи той няма да се жени за Мадлин Басет?

— Не, мероприятието е задраскано от дневния ред.

— Това сигурно ли е?

— Да.

— Май не си пожънал успех като резоньор.

— Така изглежда.

— Според мен ще бъде добра жена на Спинк-Ботъл. Вижда ми се добро момиче.

— Малко са по-добрите.

— Но ти май пак си закъсал? Щом Мадлин Басет е свободна, няма ли да очаква ти да запълниш овакантеното място?

— Това, възрастна ми роднино, е страхът, от който ми белеят косите.

— Джийвс нищо ли не предлага?

— Той казва, че бил безпомощен. Но аз съм го виждал да изпада във временни безизходици и при предишни случаи, а после внезапно размахва вълшебната си пръчица и урежда всичко. Така че не съм загубил напълно надежда.

— Така е, и аз очаквам да отървеш кожата както винаги. Ще ми се да имах по петачка за всеки път, когато си бил на крачка от олтара и си успявал да измъкнеш невредим. Помня как ми каза веднъж, че вярваш в щастливата си звезда.

— Факт. И все пак излишно ще е да твърдя, че бедата не е надвиснала. Надвиснала е, та пушек се вдига. Кьошето, в което съм наврян, е тясно и прашно.

— И душа даваш да се измъкнеш? Добре тогава, можеш да се върнеш към оргията си, след като ти кажа за какво позвъних.

— Не ми ли го каза вече? — попитах изненадан.

— Не съм. Не можеш да ме хванеш да си губя времето и парите за телефон в безгрижно обсъждане на твоите похождения. Сега по същество. Запознат си с онази черна кехлибарена джунджурия на Басет?