П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Гъси! Това ми напомни… Има нещо от жизнена важност за него, което трябва да му съобщя, и не разбирам как можа да ми излезе от ума. Гъси! — ревна тя и Гъси, сякаш пробуден от чуден сън, премига и дойде при нас. — Защо се мотаеш тук, Гъси?

— Кой, аз ли? Разговаряхме с Бърти и той каза, че ще се върне, щом се освободи, за да продължим разговора.

— В такъв случай съм длъжна да те уведомя, че нямаш време за разговори с Бърти.

— Ъ?

— Нито пък за ъкане. Току-що срещнах Родерик и той ме попита дали знам къде си. Иска бавно да те къса на парчета, защото те е видял да целуваш готвачката.

Челюстта на Гъси увисна с глух тътен.

— Ти не ми каза — обърна се той към мен и в гласа му долових укор.

— Съжалявам, забравих да го спомена. Обаче е вярно. Започвай да се спасяваш. Съветвам те да тичаш като заек.

Той възприе съвета ми. Излизайки вкупом, без спазване на сановете 29 29 Цитат от „Макбет“ в превод на Валери Петров. Лейди Макбет умолява присъстващите да си тръгнат веднага, без излишни церемонии, защото разговорите само влошават припадъка на мъжа и (III действие, IV сцена). — Б.ред. , както е казал поетът, хукна като изстрелян куршум и вече постигаше превъзходно време, когато полетът му грубо бе прекъснат от внезапен сблъсък със Споуд, появил се в този момент откъм кулисите вляво.

Винаги е смущаващо някой — дори дребосък като Гъси — да те сръга в диафрагмата, както аз самият мога да свидетелствам, тъй като го преживях на Уошингтън Скуеър по време на едно посещение в Ню Йорк. Уошингтън Скуеър е обилно населен с малки италианчета с тъжни очи, които жужат напред-назад с ролкови кънки и едно от тях, както се носеше с наведена глава, я заби право в третото копче на жилетката ми. Това ме накара да изпитам едно особено „къде ли се намирам“ чувство и предполагам, че усещането на Споуд бе донякъде сходно. Въздухът му изскочи с едно остро „Уф!“ и той се олюля като горски исполин под брадвата на секача. Но за жалост Гъси също спря, за да се олюлява и той, а това позволи на Споуд да си възвърне равновесието и да прегрупира силите си. Той протегна ръка като пушен свински бут, сграбчи Гъси отзад за врата и каза: „Ха!“

„Ха!“ е едно от нещата, за които не е лесно да се намери подходящ отговор. В това отношение то прилича на „Вие!“, но на Гъси му бе спестена необходимостта да търси думи поради факта, че го друсаха като коктейл по начин, предотвратяващ всякаква реч. Очилата му паднаха близо до мястото, където стоях. Вдигнах ги с намерението да му ги върна, щом отново му потрябват, което, по всичко личеше, нямаше да е скоро.

Понеже този Финк-Нотъл е мой приятел от детинство, с когото, както казах, често споделях и последното си блокче млечен шоколад, и защото стана ясно, че ако някой не се намеси доста бързо, има опасност вътрешните органи да станат на руска салата, мина ми през ум мисълта да предприема някакви стъпки за слагане край на тази неприятна сцена. Но проблемът, предлагащ няколко интересни гледни точки, беше, разбира се, какви стъпки. Моят тонаж не беше от естество, допускащо да ангажирам Споуд в ръкопашна схватка, затова си поиграх с идеята да го тресна по тила с някоя подръчна цепеница. Този замисъл обаче бе обречен на провал поради липсата на подръчни цепеници. Тези тисови алеи предлагат съчки и опадали листа, но нищо, наподобяващо цепеница. И тъкмо реших, че, току-виж, съм постигнал нещо, като се метна на гърба на Споуд и започна да го душа изотзад, когато чух Стифи да крещи:

— Харолд!

Човек можеше да се досети накъде бие. Гъси не й беше задушевно приятелче, но понеже е мекосърдечна млада особа, винаги е готова да спасява чужди животи, стига да е възможно. Затова сега призоваваше Смрадльо да се включи в играта и да отърве кожата на Гъси. Ала един бърз поглед към него ми показа, че той не знае как да процедира. Стоеше там и се чешеше по ченето като котака, дето хем искал риба, хем не му се щяло да си намокри лапките 30 30 Шекспир, „Макбет“, I действие, VII сцена. — Б.ред. .

Знаех какво го спира. Не беше… на върха на езика ми е… започва с м… чувал съм Джийвс да използва думата… Милосърдие? Не… Малокръвие? Сети се, малодушие! Ще рече, в общи черти, че някой страда от тежка форма на шубе. Но не малодушието, както казах вече, го спираше. При нормални обстоятелства лъвове биха се учили от него задочно и ако бе срещнал Споуд на футболното поле, без да му мисли щеше да му се метне на врата и да го завърже на моряшки възел. Бедата беше там, че е курат, а висшето духовенство гледа накриво на курати, които налагат енориашите. Набий паството си и с теб е свършено. Така че сега той се въздържаше от намеса или просто предпочиташе кротката дума, за която се твърди, че гняв отвръща 31 31 Старият завет, Книга притчи Соломонови, 15:1. — Б.ред. .