П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Джийвс — казах аз, — имам да ти разказвам една история на ужасите.

— Наистина ли, сър?

— Лютнята е няма — рекох аз и накратко му предадох фактите. Когато свърших, той се съгласи, че положението е извънредно обезпокоително.

— Но се страхувам, че няма какво да се направи, сър.

— Аз се олюлях. Толкова бях свикнал да виждам как Джийвс се справя с всеки мой проблем, че от това откровено признание на неспособността му да набави стоката ми секна дъхът.

— Ти не знаеш какво да правиш?

— Да, сър.

— Безпомощен си?

— Точно така, сър. Може би в бъдеще ще ми хрумне начин за уреждане на възникналата несгода, но съжалявам да кажа, че в момента не мога да измисля нищо. Съжалявам, сър.

Аз свих рамене. Душата ми бе пронизана с нажежено желязо, но аз запазих главата на Устър вдигната високо горе.

— Всичко е наред, Джийвс. Не си виновен, че подобен мащабен проблем задръсти дори теб. Карай, Джийвс — казах аз и той откара колата. Кучето Бартоломю ми метна един крайно неприятен надменен поглед, сякаш ме питаше дали съм се погрижил за спасението на душата си.

Довлякох се до стаята си — единственото място в тази къща на ужасите, където можеше да се намери нещо подобно на мир и спокойствие, макар че дори там не ги получавах напоследък. Бурният бързей на живота в Тотли Тауърс ме бе изнурил и сега копнеех да остана сам.

Трябва да съм седял така повече от половин час, опитвайки се да измисля най-доброто разрешение на проблема, когато от кашата се избистри една свързана мисъл, а именно, че ако тутакси не обърна чашка, пиши ме храна за кучета. Беше часът за коктейлите и аз знаех, че каквито и недостатъци да притежаваше сър Уоткин Басет, той поне осигуряваше аперитиви за гостите си. Наистина, бях обещал на Стифи да избягвам неговата компания, но кой е предполагал тогава възникването на подобна спешност. Изборът беше между неоправдаване на доверието й и загиване на място, поради което, без много размотаване, хукнах да неоправдавам доверието й.

Намерих татко Басет в салона с добре зареден поднос до лакътя и се втурнах напред, облизвайки устни. Ако кажа, че ми се зарадва, ще подсиля излишно нещата, но в интерес на истината ми предложи спасителна чашка и аз я приех с благодарност. Последва неловка пауза от около двайсет минути и тъкмо когато изпразвах втората чаша и гонех маслинката, в стаята влезе Стифи. Тя ми хвърли бърз, изпълнен с много укор поглед и веднага ми стана ясно, че доверието й в обещанията на Бъртрам никога вече нямаше да е същото. Но основното й внимание бе насочено към татко Басет.

— Здравей, чичо Уоткин.

— Добър вечер, миличка.

— Аперитивче преди вечеря, а?

— Така е.

— Ти си мислиш, че е така, но дълбоко се лъжеш и аз ще ти кажа защо. Няма да има никаква вечеря. Готвачката избяга с Гъси Финк-Нотъл.

Правило ли ви е впечатление колко различно приемат двама души една и съща вест? Например съобщавате нещо на Джонс и Браун, и докато Джонс седи потопен в скръб и рони сълзи по потопените си гемии, Браун започва да хвърля шапка и се впуска в народни танци. Винаги много съм се впечатлявал от това.

Та и сега същото. Неотдавнашната свада между Мадлин Басет и Гъси съвсем не ми повиши настроението, но сломеното ми сърце се ловеше и за сламка, дето има една приказка, та се опитвах да убедя самия себе си, че тяхната нежна любов, макар и сритана понастоящем отзад, в крайна сметка пак ще разцъфти.

Но при думите на Стифи тази надежда пририта и подбел и очи, сякаш и тя бе фрасната по тила с порцеланов леген, пълен с фасул, а аз се наведох напред и зарових в длани лице. Неизменната ми политика е да търся доброто зад всяко зло, но при условие, че има нещо за търсене. Това, както би се изразила Мадлин Басет, беше краят. Бях дошъл в този дом като резоньор, за да събера младите заедно, но колкото и виден резоньор да си, доста ще се озориш да събереш двама млади, ако единият от тях духне с трети млад. Това не само те възпрепятства, ами направо ти връзва ръцете. Така че, както казах, ми остана само да се навеждам напред и да заравям лице в длани.

На татко Басет обаче тази новина явно му дойде като рядък и освежаващ плод. Тъй като лицето ми беше заровено в длани, не можах да установя дали се впусна в народни танци, но не го изключвам, защото, когато проговори, гласът му прозвуча като на човек, на ръба да се пръсне от щастие.

Бълбукането му беше разбираемо, то се знае. От всички налични кандидат зетьове Гъси, с евентуалното изключение на Бъртрам Устър, беше последният, на когото би се спрял. Още от самото начало го наблюдаваше със загриженост и се косеше от яд, задето бе отминало времето, когато бащите имаха решаващата дума и можеха да теглят ножа на всички бракове на щерките си, които не им бяха присърце.