П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Какво… какво си направил със себе си? — възкликна тя. — Изглеждаш като опустошена местност.

— Неизбежно при дадените обстоятелства — поясних аз. — Имаше малко неприятности със Споуд.

— Това да не е онзи, за когото ми разказа? Човекът горила?

— Същият.

— Какво се случи?

— Споуд се опита да го обърне наопаки.

— Ти бедно, сладко агънце-багънце! — каза Емералд на Гъси, не на мен. — Само да ми падне онзи в ръчичките! Ще му дам да се разбере!

И по закона на съвпаденията желанието й се сбъдна. Вниманието ми бе привлечено от гръм и трясък, сякаш стадо хипопотами напредваше през тръстиките на речния бряг и кого да видя? Споуд, носещ се като океанска вълна след силен земетръс с очевидното намерение да поднови час по-скоро научните си изследвания върху цвета на Гъсевите вътрешности, които намесата на Смрадльо го принуди да остави в папката с недовършената работа. Излязох прав в предвиждането си, че тази напаст, макар и съборена на земята, ще се надигне отново.

Открих несъмнена прилика между поведението на новодошлия и това на асирийците, които, както знаем от близки до тях източници, са се нахвърляли като вълци връз овчите стада с бляскавите си от пурпур и злато кохорти. Споуд можеше спокойно да се появи в техния лагер и те щяха да му постелят червен килим, защото незабавно биха го разпознали като тяхно момче.

Обаче асирийците го превъзхождаха с това, че нямаше да заварят в кошарата млада жена с майчински уклон, яки китки и огромна купа в ръце. Въпросната купа изглеждаше направена от дебел порцелан и когато Споуд сграбчи Гъси и се зае да го тресе както той си знаеше, легенът се стовари върху тила му с нещо, което някои наричат глух, а други отвратителен тътен. Купата се строши на парчета, но междувременно мисията й беше изпълнена. Споуд, чиито съпротивителни сили явно бяха с подкосени колене след неотдавнашната среща с преподобния Х. П. Пинкър рухна сред зеленчука с, като никога, миролюбив вид. Спомням си как си помислих тогава, че днес явно не е неговия щастлив ден и че е голяма грешка да си трън в човешки образ по рождение, защото рано или късно възмездието те настига. Както съм чувал Джийвс да каза неведнъж, Божиите мелници може да мелят бавно, но затова пък в крайна сметка го докарват много ситно 33 33 Думите (Gettes Muehlen mahlen langsam, mahlen aber trefflich klein) са на немския поет Фридрих фон Логау (J 604–1655). — Б.ред. .

Известно време Емералд Стоукър стоя и се наслаждава на делото си с блажена усмивка на лицето и аз не я виня за самодоволството, защото несъмнено бе спечелила справедлива битка. После с внезапно „О, Боже!“ хукна да бяга като нимфа, изненадана по време на баня, и миг по-късно си изясних причината за тази пъргавина. Беше видяла Мадлин Басет да се приближава, а никоя готвачка не обича да обяснява на работодателя си защо удря гостите му с порцеланови легени по главата.

Когато взорът на Мадлин попадна върху тленните останки, очите й се окръглиха като топки за голф и тя погледна Гъси, сякаш той бе масов убиец, по когото тя никак не си пада.

— Какво си сторил на Родерик? — попита.

— Ъ? — каза Гъси.

— Казах: „Какво си направил на Родерик?“

Гъси намести очилата си и сви рамене.

— А, това ли? Ами просто го напердаших. Сам си е виновен. Търсеше си го, та се наложи да му дам урок.

— Грубиян такъв!

— Нищо подобно. Предоставих му възможност да се оттегли. Не може да не е разбрал какво ще му се случи, когато ме видя да си свалям очилата. Сваля ли очилата, онези, които си знаят интереса, си плюят на петите и хукват презглава към хълмовете.

— Мразя те, мразя те! — извика Мадлин и да си призная, не бях чувал никой да изрича подобни слова освен във второто действие на музикална комедия.

— Мразиш ли ме? — учуди се Гъси.

— Да, мразя те.

— В такъв случай — каза той — сега ще изям един сандвич с шунка.

И преведе думите в дела с такъв вълчи апетит, че тръпки плъпнаха надолу по гръбнака ми, а Мадлин изврещя пронизително.

— Това е краят!

Още нещо, което не чуваш много често.

Когато нещата между две нявга влюбени сърца се нажежат до бяло като в случая, за невинния наблюдател е най-здравословно да се оттегли дискретно, което и направих. Тръгнах обратно към къщата и в алеята за коли срещнах Джийвс. Беше зад волана в колата на Стифи. До него с вид на шотландски старейшина, порицаващ греха, седеше кучето Бартоломю.

— Добър вечер, сър — каза Джийвс. — Водих този малък приятел на ветеринарен лекар. Госпожица Бинг беше притеснена, защото той ухапа господин Финк-Нотъл. Страхуваше се да не е прихванал нещо. Щастлив съм да кажа, че ветеринарят го обяви за напълно здрав.