П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Ти вече ми разказа.

— Освен че превърза раните ми. Отиде направо в кухнята и ми направи сандвичи. Те са тук с мен каза Гъси, извади като вълшебник от небитието голям пакет и се втренчи в него благоговейно. — С шунка — добави с пулсиращ от вълнение глас. — Направи ги за мен със собствените си две ръчички и мисля, че нейната съобразителност ми показа дори повече от проявената съпричастност, че тя е единственото момиче на света за мен. Очите ми се отвориха и аз проумях, че чувствата ми към Мадлин са били само мимолетно юношеско увлечение. А чувството ми към Емералд Стоукър е истинско. Според мен тя няма равна на себе си и много ще ти бъда благодарен, ако престанеш да обикаляш наляво и надясно и да разправяш, че приличала на пекинез.

— Ама, Гъси…

Той ме накара да замълча с властно размахване на сандвичите с шунка.

— Излишно е да повтаряш „Ама, Гъси“. Това, което ти куца, Бърти, е, че не си способен да проумееш истинската любов. Ти си само пеперуда, пърхаща от цвят на цвят и пиеща нектар подобно на Фреди Уиджън и останалите малоумници, с каквито бъка „Търтеите“. За теб едно момиче е само играчка в момент на скука, а всичко подобно на изпепеляваща страст ти е чуждо. Аз съм различен. Притежавам дълбочина. Аз съм от мъжете, които се женят.

— Но ти не можеш да се ожениш за Емералд Стоукър.

— Защо не? Ние сме сродни души.

Позамислих се дали да не му направя словесен портрет на стария Стоукър, за да му покажа с какъв тъст има опасност да се сдобие, ако изпълни намерението си, но се въздържах. Разумът ми показа, че мъж, който месеци наред е очаквал да се сроди с татко Басет, не може да бъде разколебан от подобен аргумент. Каквото и откровено описание да поднесях, Стоукър щеше просто да му прозвучи като промяна към по-добро.

Дълго стоях и се потривах и продължавах да стоя и да се потривам, когато чух някой да ме вика. Обърнах се и видях зад себе си Смрадльо и Стифи. Те махаха с ръце и с какво ли не и аз предположих, че идват да разнищят с мен сър Уоткин и твърдо свареното яйце.

Последното нещо, което ми се искаше в този критичен за съдбата ми момент, беше прекъсване, защото цялата ми надареност трябваше да бъде съсредоточена върху вразумяването на Гъси и опитите ми да го накарам да прогледне. Обаче не случайно се твърди за Бъртрам Устър, че когато някое другарче в беда привлече вниманието му, той забравя себе си. Каквито и да са моралните обязаности на Устър, закъсалото другарче трябва само да му свирне, и той е с него. След като лаконично уверих Гъси, че в най-скоро време отново ще съм с него и ще си продължим спора, аз припнах към Стифи и Смрадльо.

— Говорете бързо — казах. — Навлязъл съм във важни преговори. Твърде дълго е за обяснение, но възникна огнище на опасно напрежение. Не по-малко от вашето, ако правилно съм разбрал Джийвс. От разказа му останах с впечатлението, че в момента някой едва ли би бил предуман да заложи на Смрадльовото викарство. Даде ми да разбера, че от страна на татко Басет отново има разни „не смея“, „почакайте“, „не знам дали“. Много лошо.

— Разбира се, не е трудно да видят нещата и от гледната точка на сър Уоткин — каза Смрадльо, който, освен дето е надарен с природния талант да се натъква на къде-що мебел има и да я прекатурва, има и съществения недостатък да бъде излишно толерантен към утайката на обществото. — Той е убеден, че ако бях втълпил по-енергично на децата от неделния библейски клас разликата между доброто и злото, инцидентът е щял да бъде избегнат.

— Не виждам защо трябва да се избягва — каза Стифи.

Нито пък аз. Според мен никакво обучение в неделния следобед няма да е достатъчно, за да научи едно подрастващо момче да не замеря сър Басет с твърдо сварени яйца.

— Но аз няма с какво да помогна, нали така? — казах аз.

— А на бас, че има — рече Стифи. — Още не сме загубили напълно надежда да го умилостивим. Важното е да позволим на нервната му система постепенно да се съвземе и затова, Бърти, дойдохме да ти кажем в никакъв случай да не се приближаваш до него, докато не се е поохладил. Не го търси, за да общуваш с него. Остави го на мира. Само като те види, и му става нещо.

— На мен да не би да не ми става нещо при вида му! — парирах разпалено аз. Гордият ми дух се възпротиви на внушението, че нямам с какво да запълвам времето си, освен да другарувам с бивши съдии. — Разбира се, че ще избягвам обществото му. За мен ще е удоволствие. Това ли е всичко?

— Това е всичко.

— Тогава ще се върна при Гъси — казах аз и понечих да се обърна, когато Стифи нададе остър писък.