П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Мога да говоря откровено с теб, Устър, защото ти също я обичаш.

— Аз? Кой?

Май трябваше да кажа „кого“, но тогава не ми хрумна.

— Мадлин, разбира се.

— А, Мадлин…

— Както ти казах, винаги съм я обичал и нейното щастие ми е много скъпо. Бих се нарязал на парчета, само за да я царя с мигновено удоволствие.

Не можах да проследя последната му мисъл, но преди да попитам дали момичетата си падат да зяпат как хората се режат на парчета, той продължи:

— За мен беше голям удар, когато тя се сгоди за този… Финк-Нотъл, но приех постъпката й, понеже мислех, че от това зависи нейното щастие. Макар и изумен, седях и мълчах.

— Много благородно.

— Дума не обелвах, с която да й намекна за чувствата си.

— Браво.

— Стигаше ми тя да е щастлива. Всичко останало нямаше значение. Но когато стана ясно, че Финк-Нотъл е безпътник…

— Кой, Гъси? — гръмнах се аз. — Той е последният човек, на когото бих лепнал такъв етикет. Чист като сняг, бих казал, ако не и повече. Кое те кара да мислиш, че Гъси е разпуснат?

— Фактът, че го видях да целува готвачката преди по-малко от десет минути — каза Споуд през зъби, с които съм сигурен, че скърцаше. После се метна през вратата и изчезна.

Колко време останах неподвижен като манекен във витрина, не мога да кажа. Вероятно не много, защото, когато животът се завърна в скованите ми крайници и аз излязох в откритите простори да търся Гъси, за да го предупредя за спадналото атмосферно влияние, вещаещо циклони в околностите му, Споуд все още се виждаше в далечината. Той изчезваше в североизточна посока, така че, с цел да не се сблъскам с него, докато още е сприхав, аз свих на югозапад и открих, че не съм можел да избера по-мъдра посока. Насреща ми имаше тисова алея или нещо подобно и щом навлязох в нея, съзрях Гъси. Стоеше вкопан като в транс и тъпата му неподвижност в момент, когато би трябвало да бяга като заек, ме фрасна през очите и вложи допълнителна изразителност в моето „Хей!“, с което привлякох вниманието му.

Той се обърна и докато го доближавах, забелязах, че изглежда още по-възторжен от последния път, когато го видях. Очите му зад очилата с рогови рамки блестяха още по-силно и усмивка трептеше на устните му. Приличаше на шаран, току-що научил, че богатият чичо от Австралия е ритнал камбаната и му е оставил всичкото злато на Америка.

— А, Бърти — каза той, — в крайна сметка решихме да се разходим, а не да гребем. Преценихме, че на реката ще е малко студено. Каква прекрасна вечер, нали, Бърти?

Не можех да се съглася с него.

— Така ли смяташ? Не бих се съгласил.

Той изглеждаше изненадан.

— В какво отношение не покрива високите ти изисквания?

— Ще ти кажа аз в какво отношение. Какво е това, дето го чувам за теб и Емералд Стоукър? Целувал ли си я?

Изражението му на душа преродена се засили. Пред отвратения ми поглед Огъстъс Финк-Нотъл определено се ухили самодоволно.

— Да, Бърти, направих го и ще го направя отново, дори ако е последното нещо, което имам да правя на този свят. Какво момиче, Бърти! Толкова мило, толкова отзивчиво. Тя е идеалът ми за женствена жена, а човек не ги среща днес под път и над път. Когато бях в стаята ти, нямах време да ти разкажа какво се случи на училищното празненство.

— Джийвс ми каза. Бартоломю те ухапал.

— Така беше. Това добиче ме сръфа до кокал. И знаеш ли какво направи Емералд Стоукър? Не само че гука над мен като две родни майки, ами изми и превърза разкъсания ми крак. Като същинска Флорънс Найтингейл 28 28 Флорънс Найтингейл (1820–1910) — английска медицинска сестра, организирала болници но време на Кримската война и обучила много медицински сестри. — Б.ред. , като грижовен ангел, като… И малко след като привърши с почистването и превързването на раната, аз я целунах.

— Да, ама не е трябвало.

Той отново се изненада. Каза, че това негово хрумване му се сторило рядко уместно.

— Та ти си сгоден за Мадлин.

Надявах се тези думи да накарат съвестта му да заработи с всичките дванайсет цилиндъра, но явно нещо не беше наред с машинарията, защото той остана невъзмутим като риба върху лед.

— А, Мадлин — каза — Тъкмо се канех да засегна темата. Да ти кажа ли какво не й е наред на Мадлин Басет? Няма сърце. Ето къде издиша. Гали окото, но тук е кухо — почука той лявата страна на гърдите си. — Знаеш ли как реагира на моята дълбока мускулна рана? Застана на страната на Бартоломю. Каза, че аз съм си бил виновен за цялата работа. Обвини ме, че съм дразнел това животно. Накратко, тя се държа като подла въшка. Тъй различно от Емералд Стоукър. Знаеш ли какво направи Емералд Стоукър?