П. Удхаус - Граф или бръснар

Тони отказа да отстъпи и инч пред тези доводи.

— Не ме е грижа за британската система. Бог ми е свидетел — не харесвам Сид, но той е подложен на подла манипулация.

Стиснатите устни на Вайолет леко потрепнаха. Очите й горяха със студена, войнствена решителност, с каквато баща й беше наложил своите деветдесет и седем супи напук на жестоката конкуренция.

— Тогава, за да си спестим празните приказки — каза делово тя, — искам да знам точно какво предлагаш?

— Предлагам да кажем на Сид истината.

— Която е…?

— Че може да прави това, което иска. Че за един граф не е въпрос на живот и смърт да може да язди, ако не желае… или да ходи на концерти… или да изглежда като манекен, или други такива неща.

— С други думи — избухна сър Хърбърт, — да проиграем всичките си шансове!

— Мисля, че си полудял — заключи лейди Лидия.

Тони се усмихна тъжно.

— Сигурно съм го наследил от пра-прадядо ми — каза той. — Чували ли сте за него? Лудия Прайс, така му казвали. Имал салон в Сейнт Джеймс и се радвал на покровителството на клуб „Марлборо“. Но профукал богатството си, опитвайки се да създаде революционно средство за обезкосмяване и хората от Бонд стрийт дошли и му иззели бизнеса. Ето как сме се озовали в Найтсбридж.

— Преди малко ме помоли да не се правя на интересна — каза Вайолет. — Мога ли сега аз да отправя същата молба към теб?

Тони кимна.

— Добре. Край на закачките. И какво сега?

— Какво сега ли? — попита Вайолет. — Ами може би ще отделиш миг, за да помислиш и за моето положение.

— Да — каза сър Хърбърт. — Тя къде е в схемата?

— Заради Вайолет — добави и лейди Лидия — ти нямаш право да хвърляш на вятъра най-добра си възможност за победа.

Тони мълчаливо погледна към Вайолет.

— Разбирам. Предполагам, че едва ли ще искаш да се ожениш за бръснар.

— Предположението ти е правилно.

— А това означава, че ако кажа на Сид, ти ще ми биеш шута?

— Опитваш се да ме предизвикаш.

— Няма такова нещо. Аз…

— Да не го обсъждаме повече — прекъсна го Вайолет. — Да приемем, че е така. Не виждам какво общо бих могла да имам с човек, толкова болезнено честен, че да настоява да помогне на някой да заеме пост, за който е от ясно по-ясно, че е неподходящ…

— Това не е целта ми.

— …и на който няма да се чувства добре.

— Казах, че това не е целта ми.

Очите на Вайолет се бяха превърнали в две ледени кубчета.

— Моята цел обаче — каза тя, — е да не ти позволя да си играеш с мен. Ако го направиш, аз съм вън от играта. Ясно ли ти е?

— Напълно.

Сър Хърбърт беше ужасен. Като граф Дройтуич, Тони притежаваше прилично количество земни благини, но далеч по-добре щеше да се справя с всичките наследствени и поземлени данъци и такси, ако беше в близко родство с наследничката на Деветдесет и седемте супи на Уодингтьн.

— Момент, момент — умолително каза той. — Сигурно не е необходимо…

Сър Хърбърт прекъсна речта си насред изречението. Какъв сразяващ аргумент щеше да удари на масата, какво супер масло щеше да хвърли в люлеещите се бурни води, никога няма да узнаем. Поли Браун, която бе придружила мама Прайс до ъгъла, бе тръгнала обратно към салона. Сега тя беше до вратата, на едно ухо разстояние от този изключително деликатен семеен спор.

Виждайки множеството вътре, тя се смути.

— О… извинявайте… — започна момичето.

— Влизай — обади се Тони. — Казахме си всичко, което требваше да си кажем. Тя добре ли е?

— Да.

— Кой? — попита сър Хърбърт.

— Моята майка — обясни Тони. — Поли я придружи до църквата.

Вайолет изгледа новодошлата.

— Поли? — каза тя предразполагащо. — Колко приятно е да науча името ти.

— Какво ще прави Прайс в църквата в събота? — попита озадачена лейди Лидия.

— О, ние семейство Прайс, се молим непрекъснато — прекъсна я Тони.

В този момент лейди Лидия бе осенена от страхотна идея.

— Хърбърт! — извика тя.

Вайолет все още показваше интерес към Поли.

— Предполагам — попита тя, — че ти и лорд Дройтуич се виждате доста често напоследък?

— Да — призна Поли.

— Колко мило! — изсъска Вайолет.

— Хърбърт! — викна лейди Лидия вдъхновено. — Нямаме време за губене. Точно сега е моментът да отидем при гази ужасна жена и да я вразумим.

Поради уеднаквения мисловен процес у двамата, сър Хърбърт схвана какво минава през ума на половинката му.

— За бога! Имаш предвид…?

— Ако се срещнем с нея, когато излезе от църквата, може да имаме късмет да я хванем размекната.