П. Удхаус - Граф или бръснар

— Още една седмица — каза сър Хърбърт — и той ще капитулира.

Лейди Лидия се обърна със светнало лице към Тони. Вайолет също го дари с одобрителен поглед.

— Хрумването ти беше гениално, Тони — каза тя. — Да се престориш, че ти е жал за него.

— Да — потвърди лейди Лидия. — Много умно от твоя страна, скъпи.

— Същински Макиавели (Николо Макиавели (1469–1527) създава политическа теория, която поставя изгодата над политическия морал чрез насилие, хитрост, вероломство, убийства с цел обединението на Италия, бел. пр.) — добави Вайолет. — Скъпи, нямах представа, че си толкова подмолен.

Тони не даде никакви признаци, че смята да се присъедини към жизнерадостния дух на компанията.

— Може би ще ви бъде любопитно да научите — каза той, — че аз имах предвид точно това, което казах.

— Не говори така!

— Жал ми е за него.

Добродушието на сър Хърбърт изчезна мигновено като подплашен пъдпъдък.

— За какво говориш?

— Тони — не повярва и Вайолет, — ти бълнуваш.

— Жал ми е за бедния нещастник, казах ви вече — повтори упорито Тони. — Още от самото начало не ми хареса този план да го пришпорвате и да не го оставяте на мира, а сега смятам, че планът е направо безобразен.

Лейди Лидия почти изврещя във вълнението си да му напомни главната цел.

— Но това е единственият начин да го накараме да се откаже от претенциите си.

— Не ме е грижа. Това не е честно.

— Честно! — изсумтя сър Хърбърт.

— Да, не е — повтори Тони. — Аз си мислех, че единственото извинение за съществуването на такива като нас е това, че сме хора на честта. Всеки път в старите дни, когато ме загризеше съвестта, че живея в охолство и не правя нищо, за да го заслужа, аз се утешавах с мисълта, че в крайна сметка съм спортсмен, човек на честта. А ето ме сега, участник в някаква противна конспирация, която цели този нещастник да се откаже от законните си права.

Сър Хърбърт остана крайно изненадан от това изявление и дори не успя да изсумти.

— Ти говориш като пълен хахо!

— Говори — каза Вайолет хапливо — като някой, покачил се на сандък от сапун в Хайд парк.

— Не ме е грижа как говоря — каза Тони. — Не ми пука дали приличам на чалнат дърдорко от Хайд парк. Но вие не можете да отречете факта, че играем мръсна игра.

— Мога ли да отбележа… — сър Хърбърт отново се беше надул като жаба. — Мога ли да отбележа, че ние го правим изцяло за твое добро?

— Да — потвърди и лейди Лидия. — Ти като че ли забрави това.

— „О, вийте, вийте, зимни хали — изрецитира Вайолет — Не са тъй остри вашите кинжали като неблагодарност черна в ответ на добрина безмерна.“

Ако намерението й беше чрез черен хумор да разведри атмосферата и да извика усмивка върху лицето на своя възлюбен, то провалът на начинанието беше тотален. Тони я погледна с неприкрита омраза. В този момент му се щеше да блъсне главата си в стената заради безмозъчния си годеж с това противно момиче.

— За бога — скастри я той, — няма нужда да се правиш на интересна!

Вайолет застина.

— Нима? — изрече тя с възможно най-ледения тон.

Тони се обърна към сър Хърбърт. Да, той можеше да прости определена безпринципност при следване правилата на фейърплея от една Жена, но баронетът винаги е бил за него пример за стриктен поддръжник на Кодекса на честта.

— Не ме ли разбираш? — попита той безпомощно. — Имаме ли право да виним човек, принуждаван от нас да язди, когато същия отказва да седне дори на тапициран стол?

— В този случай ни е необходим хирургически нож, моето момче.

— Господи, ще побелея от вас! — въздъхна Тони.

Последва неловка тишина.

— Е, щом мислиш така…! — каза сър Хърбърт, почервенял от обида.

Тони бе достатъчно добре възпитан, за да усети кога е прекалил и трябва да се извини.

— Извинявай. Не трябваше да го казвам. Но… по дяволите… — Той не можеше да намери думи, с които да пробие тази стена от предубеждения и да обясни своята гледна точка.

— Не разбираш ли — приел извинението, сър Хърбърт опита да убеди Тони с друг аргумент, — че ако тази напаст спечели, това ще бъде подло по отношение на цялото съсловие?

— Ама че глупост! И преди него титли са получавали обикновени хора.

— Те обаче не представляват традицията. А Дройтуич я представляват. От векове повтаряме, че кръвта е знак за благородство, а ето че идва този прокаженик, в чийто вени тече кръвта на незнайно колко графове, и се държя като амбулантен търговец, като нарича хората лукови глави.

— А цялата британска социална система — имаше какво да каже и лейди Лидия — почива на принципа, че човек с благородно потекло не може да бъде грубиян.