П. Удхаус - Граф или бръснар

— Лидия, ти си много права!

Лейди Лидия се обърна към Поли. Дишаше учестено. Независимо от временната лудост, в която бе изпаднал Тони, победата можеше да бъде извоювана в дванайсетия час. Лейди Лидия познаваше тези мамчета Прайс добре и ча нея бе повече от ясно — няма по-подходящо време, за да се внуши гласа на Разума от момента, в който вярващият излиза от храма. Хвани го тогава и той ще бъде мек като глина в ръцете ти.

— Къде е тази църква?

— Вляво по първата пресечка.

— Лидия! — викна сър Хърбърт със същото вълнение, което би проявил, ако беше забелязал от близката горичка да се измъква лисица. — Хайде!

Баронетският му ентусиазъм напълно бе споделен от другарката му в живота и тя бе светнала така, все едно лисицата се бе явила и на нея.

— С теб съм, Хърбърт! — изчурулика лейди Лидия.

— Това е големият ни шанс — вълнуваше се сър Хърбърт. — Не трябва да го изпускаме.

И те изскочиха от салона като хрътки по прясна следа. Тони се обърна към Вайолет.

— Няма ли да отидеш с тях?

Държането му беше хладно. На Вайолет също.

— Имам да правя някои покупки. Ще оставя колата си отпред и ще се върна за нея.

Тя тръгна към вратата.

— А ти помисли върху моето условие.

— Ще помисля.

Вайолет се втренчи в Поли. Погледът й беше като огнехвъргачка.

— Разбира се, като поставих това условие, нямах представа какви атракции предлага животът в бръснарския салон на Прайс.

— Имаш предвид традициите?

— Не, компанията — каза Вайолет. — Довиждане.

Неочакваното оттегляне на мадмоазел Деветдесет и седем супи, последвало още по-внезапното драсване на сър Хърбърт и лейди Лидия, разлюля деликатната конструкция на Поли Браун — тя се свлече в бръснарския стол и отправи смаян поглед към Тони. В този така светкавично променящ се свят поне младият мъж пред нея изглеждаше стабилен, но нямаше да се учуди, ако обладан от масовата психоза, и той хукне към вратата. Откакто се бе върнала в салона, хората изскачаха през външната врата като подплашени зайци.

— За какво по-точно говореше тя? — попита Поли.

— За нищо — отвърна й Тони. — Просто си дърдореше. Тази жена много обича да си дърдори.

Лицето му излъчваше онова щастие и доволство, което поетите най-често сравняват с току-що калайдисана медна тава. За Тони нещата се бяха наредили от великолепно по-великолепно в този най-великолепен от всички възможни светове и най-накрая бе свободен от тежките окови. Дълбоката въздишка на огромно облекчение бе красноречив израз на пълното му одобрение.

За разлика от него Поли не можеше да се задоволи с това изпразнено от каквато и да е била информация твърдение. Тя имаше чувството, че току-що е била застигната и отмината от тайфун. А умът й, макар и пъргав, не можеше да отгатне причината за този безчинстващ вихър. Все пак Поли бе способна да разпознае атмосферата на изопнати нерви и едва сдържан гняв.

— Изглеждаше бясна — отбеляза тя.

— Тя беше бясна — поясни радостно Тони.

— Защо?

— Защо не?

С типично женска настоятелност Поли реши веднага да изясни същността на проблема, защото не понасяше досадните мъжки увъртания. Беше момиче, което обичаше да знае точно кое какво е.

— Вече не си ли сгоден? — попита тя.

— Вече не — отвърна Тони.

Гласът му не просто издаваше, а крещеше за неговото задоволство. Очите му, до този момент просветващи като две свещи от романтична вечеря, блеснаха като прожектори, щом я погледна.

— Клисарят няма да се напъва да бие сватбените камбани — поясни Тони.

Погледът му лееше потоци благоговение. Досега в отношенията си с Поли той бе възпиран от мисълта, че няма право да си позволява онази свободна изява на чувствата, без която един влюбен млад мъж е като човек с пранги на състезание по бягане, поради факта, че Вайолет Уодинггън държеше авторските права над бедната му личност. Но сега всички препятствия помежду им бяха отстранени и Поли, макар да нямаше представа за това, вече се намираше в компанията на Мъжа-покорител.

— Моят годеж, слава на бога, е вече минало — най-накрая в прав текст съобщи новината Тони.

Случаят изискваше поздравления, а не съчувствие и Поли не закъсня да ги отправи.

— Струва ми се, че си късметлия — каза тя.

— И аз мисля така.

— Не съм срещала досега момиче от висшето общество, чието сърце да не е като на замразена риба — допълни Поли, говорейки като човек, който знае. — Иначе е симпатична на вид.