П. Удхаус - Граф или бръснар

— Предполагам, че е.

— Какво от това обаче?

— Точно казано.

Женското любопитство на Поли се засили.

— Какво те накара да се сгодиш за нея?

— О, случват се такива неща.

— Явно.

В бръснарския салон на Прайс за кратко се настани тишина. От Бромтън роуд долиташе шумът от забързаното движение. Лондон работеше и се забавляваше без да подозира, че съвсем скоро на Мот стрийт предстояха вълнуващи събития. Поли стана и се огледа в огледалото. Тони взе едно списание и се опита с негова помощ да светне една пикираща покрай него муха. Но не улучи и ципокрилото продължи пътя си с възмутено бръмчене. Това пък накара Тони да метне списанието на масата.

— Ами… — заекна той.

Поли се обърна.

— Да?

Тони разхлаби вратовръзката си.

— Като сме отворили дума за годежи…

— Да?

— Мийч ми разказа за своя днес.

— Господин Мийч?

— Да.

Нещо избумтя по вратата — изглежда някое от децата, чието присъствие придаваше живот и одухотвореност на Мот стрийт, беше изпробвало силата на ритника си по нея. Тони не му обърна внимание. Нито пък Поли. Младият мъж стоеше в средата на стаята и чупеше пръсти, докато Поли, вдигнала бутилка с „Дерма виталис“, разглеждаше с видим интерес етикета й.

— Винаги съм си мислела, че господин Мийч е женен.

Тони поклати глава.

— Предполагам, че е заради погледа му. Един такъв вял, примирен, като на женен мъж. Но по настоящем Мийч е само сгоден.

— О?

— Да. Само сгоден, засега.

Поли остави бутилката с чудодейната микстура.

— Бил е сгоден два пъти — продължи Тони. — Което показва, че на този свят за всеки има надежда за ново щастие.

Детето, което срита вратата — или пък може би друго дете — сега започна високо и пискливо да крещи нещо на друго — или пък на други деца на улицата отвън. Поли изчака врясъкът да поутихне и попита:

— Защо толкова се интересуваш от господин Мийч?

— Не от Мийч. Само от неговите методи.

— От неговите какво?

— От неговите методи. От системата му. От подхода му при сгодяване.

— О?

— За мен беше много поучително да слушам как Мийч разказва за своите методи.

— И какви са те?

Голяма част от смущението, обзело Тони допреди малко, изчезна и той продължи разговора с увереността на човек, който най-накрая е открил спасителната пътека сред гъсталака. Имаше вида на актьор, на когото са подали правилната реплика.

— Всъщност, ако трябва да бъдем прецизни, те са разнообразни. С първата си годеница той изглежда е бил доста предпазлив.

— Предпазлив ли?

— Метафоричен, ако разбираш какво искам да кажа.

— Не разбирам.

— Ами двамата седели на една пейка в гробището и Мийч я попитал дали ще й хареса да види неговото име върху собствения си надгробен камък.

Поли поумува над разказаното.

— Не особено добър опит — отсъди тя.

— Но не и толкова несполучлив — възрази Тони. — Дал е резултат.

— Тя е казала, че би й харесало да види неговото име върху собствения си надгробен камък?

— Да. Не веднага, разбира се, а след дълги и щастливи години семеен живот.

— А как е подходил към втората?

— Там нещата са били различни. Разбираш ли, по това време Мийч започнал често да посещава киносалоните.

— Какво общо имат те с годежа?

— О, много общо. Филмите променят цялата стратегия за настъпление.

Иначе гладкото чело на Поли се надипли от бръчици.

— Той й е предложил в киносалона ли?

— Направил е нещо по-добро от това. Внимателно наблюдавал реакциите й, когато в някоя сцена героят страстно прегръща героинята и един ден Мийч заложил късмета си, за да спечели или загуби всичко — грабнал я в прегръдките си.

— И?

— Целунал я с такава бурна страст, че всичките й кости се втечнили. Всъщност това сам го подразбрах. Мийч не ми го предаде така картинно. Той само каза, че я целунал. Но ти сигурно можеш да си представиш как Мийч би целунал момиче.

Този път Поли даде изцяло положителна оценка на действията на Мийч. Жените обожават решителните мъже и поради тази причина Мийч се издигна в очите й. Явно под видимо спокойната гръд на бръснаря гореше буен огън. Какво значение има провисналия мустак, когато душата е душа на място.

— Какъв мъж само! — възкликна тя.

— Какъв, както ти правилно забеляза, мъж! — съгласи се Тони. — Това означава ли, че от двата метода ти предпочиташ втория?

— Разбира се.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

— Пълен напред тогава! — викна Тони. — Все пак бях длъжен да попитам.

И без повече обяснения, приказки и пелтечене той се хвърли към нея в стил Ранен Мийч, грабна я със здравата хватка на пристанищен докер, носещ чувал жито, и я целуна.