П. Удхаус - Граф или бръснар

Несъмнено моментът се оказа конфузен. Някои от задръжките на сър Хърбърт, които бяха посвили перки, за да дадат път на радостта, отново подадоха глави.

— Ъ… хъм… — започна той.

Лейди Лидия беше тази, която разсече гордиевият възел. Тя беше тази жена, способна да погледне в очите неизбежното. Затова отиде при Поли и я целуна. И ако в тази целувка имаше и щипка съжаление, съжаление за онази незнайна представителка на древна фамилия или поне наследничка на солидно богатство, която никога нямаше да стане лейди Дройтуич, тя успя умело да я прикрие.

— Скъпа моя — каза лейди Лидия, — сигурна съм, че Тони трябва да бъде поздравен за избора си.

После се обърна към Слингсби.

— Иди и ми забъркай един коктейл, Слингсби. Имам страшна нужда от нещо освежаващо.

— Не! — отсече твърдо Фреди. — При случай като този има само един човек, който може да забърка коктейлите. — Той чукна с пръст елегантната си гръд. — Фредерик Чок-Маршъл, човекът, пренесъл добрите новини от Екс до Гент. (на остров Екс в Атлантическия океан, близо до френския бряг, Наполеон се е предал на англичаните през 1815 г. Новината била отнесена на Уелингтън в белгийския град Гент, бел. пр,)

— Добре, дори и да ме отрови — каза лейди Лидия, придружавайки го до вратата, — ще умра щастлива.

Слингсби се отдръпна настрана, за да ги пропусне да минат и оформи ариергарда на процесията. Подобното му на пълнолика луна лице сияеше, озарено от буен вътрешен пламък.

— Коктейл ли каза? — възкликна сър Хърбърт живо. — Идеята никак не е лоша. Уетърби…?

— Именно! — отвърна Уетърби.

Тони целуна своята Поли.

— И така, най-накрая — проточи той — Антъни, петият граф Дройтуич заживя мирно и щастливо…

Поли се беше отдръпнала от него и го гледаше с жаловит поглед.

— Тони, не мога!

— Какво не можеш?

— Да се оженя за теб.

Тони се усмихна самоуверено.

— Само почакай да те заведа до Сейт Джордж — каза той. — Ще видиш колко бързо ще можеш да се ожениш за мен!

— Но това място. Толкова е голямо!

— Ще свикнеш.

— Но аз не мога да бъда графиня.

— Не бъди такава снобка относно графините — смъмри я Тони. — Ти си също толкова добра, колкото тях.

— Но аз съм ужасно уплашена!

— Чуй ме, Поли — каза Тони. — Когато ме прие в твоя живот, аз бях бръснар. С труд и постоянство си проправих пътя до графската титлата. Ти не можеш да ме изоставиш точно сега. Това ще бъде удар за всички амбициозни и способни хора. Само си помисли как ще обезкуражиш онези млади мъже, които се опитват да постигнат нещо в живота си. Каква е ползата да се поти човек, за да спечели богатство и слава, когато собственото му момиче ще го изостави точно в мига на победата?

— Но, Тони… не можеш ли да разбереш? Не можеш ли да видиш?… Аз не съм подготвена… Аз трябва…

— Стига! — прекъсна я решително Тони.

И той сложи край на вайканията й, като я грабна на ръце и я понесе към вратата. Там спря за момент, за да я целуне.

— Тони и Поли! — напомни й той. — Добрата стара фирма!

Тони отново я целуна и двамата поеха нататък, където мелодичното потракване подсказваше, че Почитаемият Фреди Чок-Маршъл върши с усърдие своята работа.

© 1931 П. Г. Удхаус

© 2007 Красимира Маврова, превод от английски

P. G. Wodehouse

If I Were You, 1931

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация

Издателска къща „Кронос“

Превод: Красимира Маврова, 2007

Оформление на корицата: Александър Георгиев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8460]

Последна редакция: 2008-07-04 21:37:45