П. Удхаус - Граф или бръснар

Сид нададе ужасен кряк.

— Накарахте ме да мина под стълбата! Тъкмо когато започва гледането на моя случай!

Този последен удар изглежда бе унищожил в него и последните му остатъци от самоконтрол — никой не би могъл да прекара живота си с мамчето Прайс без да развие суеверен поглед върху нещата от живота, затова злощастният инцидент го беше засегнал дълбоко. У него се създаде впечатление, че не само видимият, но и невидимият свят е против него. Обезумял, Сид се вкопчи диво в пешовете на икономското сако и този жест даде официалното начало на Битката за стълбата.

Тъй като това беше сцена с преобладаващи екшън-елементи, в която би било неразумно да се очаква нещо от рода на блестящ и остроумен диалог от участниците в нея, господин Уетърби цъкна с език и заяви, че всичко това е много необичайно. Мамчето Прайс възкликна:

— Сид, скъпи!

Слингсби кресна:

— Махни си мръсните ръце от мен, вагабонтин такъв!

Но като изключим тези спорадични реплики, бойните действия се водеха в мълчание, нарушавано само от тежкото дишане на воюващите и виковете на ранените.

Сякаш с одобрение, Дългият меч мълчаливо надничаше от мястото си, разкриващо му прекрасна видимост към бойното поле. Безчет бяха случаите, когато и той бе вземал дейно участие в подобни маризи всеки срещу всеки. Ако трябваше обаче да предложи някакъв критичен коментар, то това би било съжалението, че участниците не разполагат с необходимите за целта брадвички. Като изключим това, други забележки той нямаше.

Битката стана още по-вълнуваща, когато и сър Хърбърт Басинджър бе въвлечен във вихъра на боя.

В началото на сражението сър Хърбърт стоеше настрана, свеждайки участието си само до думи и жестове. Но въртележката от трима и стълба неочаквано се понесе към мястото, което заемаше. Сид беше преместил захвата си от икономската дреха към самата стълба, цялата композиция залитна към баронета и за да не пострада, той бе принуден да отблъсне стълбата. В този момент Слингсби и Чарлс бързо вдигнаха спорната стълба и после я смъкнаха надолу. Това неочаквано движение изложи на сериозен риск физическата цялост на сър Хърбърт. За да предотврати болезнен удар в пищяла си, той подскочи като младо агънце и приземявайки се, се намери с крака между стъпалата на стълбата. Тази крайно неудобна позиция го принуди да подскача енергично насам-натам в зависимост от хаотичното движение на цялостната композиция.

— Престанете! — ревна сър Хърбърт. — Не виждате ли, че ще ме разчекнете след малко? Престанете!

Икономът чу гласа на началството и не остана глух към неговите искания. С херкулесовско усилие той натисна стълбата към пода. Тя се люшна рязко настрана и Сид, оказвайки се на пътя й, политна към земята като житен клас под сърпа на жътваря.

Стълбата изтропа на пода. Сър Хърбърт, освободен от подвижния капан, се хвърли в креслото, стискайки крака си.

— Триста дяволи проклети! — викна той, гърчейки се. — Пръста ми! Ох, ох, пръста ми! — той погледна към Сид. — Всичко е заради тебе, противен хулиган такъв.

В този момент нито една обида или словесна провокация не би могла да направи впечатление на Сид. Той беше прескочил тази фаза и сега се държеше за корема и се въртеше в бърз ритъм около оста си.

— Ако сте разместили някои от вътрешностите ми — изрече на пресекулки той, — ще натикам много от вас в панделата!

Треперещ от гняв, сър Хърбърт се обърна към Слингсби. Имаше вид на ангела на отмъщението от Страшния съд.

— Слингсби, би ли отпратил този млад човек от имението колкото е възможно по-скоро.

Блажена усмивка се разля по измъченото лице на иконома.

— Моля за извинение, сър Хърбърт, мога ли да чуя още веднъж вашето нареждане?

— Погрижи се — потвърди лейди Лидия — този млад човек да си опакова багажа и да бъде изпратен заедно с него до външната порта.

— Да, милейди. Благодаря, милейди.

Облизвайки устни, икономът впери за момент поглед в дясната си обувка, а после, като свиваше и разтваряше юмруци, тръгна към Сид.

Сид заотстъпва към прозореца.

— Спри! Спри веднага! — настоя той. — Без насилие!

Мамчето Прайс се хвърли на пътя на Мъстта.

— Теодор! Да не си посмял да го пипнеш!

— Махни се от пътя ми, Бела.

— Предупреден си — каза Сид нервно, без да прекъсва своето отстъпление, но след като постъпателното движение на иконома стана твърде заплашително, за да бъде игнорирано, той неочаквано се стрелна към прозореца. Тази маневра го сблъска с Тони, който следван от Фреди и Поли в този момент влизаше в стаята.