П. Удхаус - Граф или бръснар

— Дали не бих могла да получа глътка порто, Ваша светлост?

— Не!

— О, много добре — изсумтя обидено мамчето Прайс.

— Вижте, госпожо Прайс — опита се да запази спокойствие сър Хърбърт, — това не е някакво тържество или празник, на който сме ви поканили. По-скоро е делова среща. Ще получите вашето порто по-късно.

— Благодаря, сър Хърбър.

— Междувременно господин Уетърби иска да ви зададе няколко въпроса.

— Да, сър Хърбър — каза колебливо мамчето Прайс.

— Хайде, Уетърби — подкани го сър Хърбърт.

При тези думи господин Уетърби, който внимателно бършеше очилата си, ги остави настрана и издаде сух, остър, къс и зловещ прокашляк. Неговият стържещ като банциг тон разтресе основния му свидетел от главата до петите. Не беше необходима допълнителната намеса на стъкления адвокатски поглед, изстрелян иззад очилата, за да бъде предупредена мамчето Прайс за началото на атаката. Дори ако господин Уетърби беше изкряскал високо с ловен вик, не би могъл по-ясно да обяви, че е дал ход на делото.

— Госпожо Прайс — каза адвокатът.

— Да, сър?

— Наблюдавам у нас някаква нервна възбуда.

— Наблюдавате какво, сър?

— Господин Уетърби — поясни сър Хърбърт — има предвид, че изглеждате малко неспокойна.

— Не точно неспокойна, сър Хърбър. Ама като зехте, че ми изпратихте униформен шофьор и тоз луксозен автомобил, направо ми завъртяхте главата.

— Разбирам. Но сега се успокойте, госпожо Прайс. Няма от какво да се страхувате. Да продължаваме, Уетърби.

— Именно — потвърди адвокатът. — Да се погрижим да каже истината.

— Цялата истина — допълни лейди Лидия.

— И нищо друго освен истината.

— О, господ да ми е на помощ — изшептя мамчето Прайс неволно, вдигайки трепереща ръка към тавана.

Сър Хърбърт хвърли подканящ поглед към адвоката.

— И… ъ-ъ… да подпише документ, за да бъде всичко законно?

— Именно — повтори се господин Уетърби.

— Именно — присъедини се сър Хърбърт.

— Именно — беше ред отново на господин Уетърби, ча да обобщи нещата.

След тази съдържателна размяна на реплики последна тишина. Двамата мъже и лейди Лидия се гледаха един друг многозначително. Колкото до мамчето Прайс, тя се беше свила в креслото като костенурка в черупката си. Всичките тези „именно“, свистящи около нея, я бяха довели до състояние на безформена протоплазма.

Повторният стържещ прокашляк на правната акула не допринесе с нищо за възстановяване на нейния sang-froid. (фр., равновесие, хладнокръвие, бел. пр.)

— Е, госпожо Прайс.

— Да, сър?

Адвокатът се облещи над очилата си.

— Беше доведено до знанието ми — започна той с леден, обвинителен глас, — че вие сте отговорна за публичното разпространение на поразителна история, целяща да хвърли съмнение върху правото на настоящия лорд Дройтуич да владее титлата и имението си.

От тридесетте думи на тази реч мамчето Прайс разбра може би седем. Но „Да, сър“ й се стори подходящият отговор, затова тя го даде.

— Вие твърдите, че бидейки наета да се грижите за лорд Дройтуич в неговите ранни години, сте подменили своето собствено бебе с него и че истинският лорд Дройтуич е младият мъж, който до днес е известен под името Сид Прайс?

— Да, сър.

— Кажете ми, госпожо Прайс, страдате ли от халюцинации?

Мамчето Прайс се размина на километър със смисъла на въпроса.

— Сър? — възкликна тя объркана.

— Ще се изразя по друг начин. Имате ли богато въображение?

— Имам, сър.

— И аз мисля така, госпожо Прайс — каза адвокатът, заприличвайки все повече на благовъзпитан укротител на змии, хипнотизиращ своята питомка. — Затова ще ви кажа… Ще ви кажа, госпожо Прайс… че тази ваша история е чисто и просто — от началото до края — производна на вашето богато въображение.

— Какво е производна? — попита мамчето Прайс предпазливо.

Последвалият нов прокашляк от колекцията на господин Уетърби този път бе придружен от зловещо потропване върху бюрото с ръба на калъфа за очила.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса — продължи той без да обръща внимание на семиотичното запитване на мамчето. — Вие обичате ли да четете, госпожо Прайс?

— Да, сър.

— А четяхте ли много преди шестнадесет години?

— Да, сър.

— Какъв тип литература четете, госпожо Прайс?

— Най-харесвам „Фемили хералд“.

— Аха! А по онова време ходехте ли често на театър?

— Ако имаше хубава мелодрама, не минаваше без мене.

— Именно! Сега ме чуйте добре, госпожо Прайс. Мога ли да ви напомня, че размяната на бебета е тема на стотици разкази във „Фемили Хералд“, както и на съответен брой мелодрами?