П. Удхаус - Граф или бръснар

Адвокатът пусна само една покровителствена усмивка и седна на бюрото. Вдъхновението изглежда го бе споходило, защото писалката му незабавно започна да дращи по листа.

Лейди Лидия продължи разговора с племенника си.

— Какво те накара да промениш решението си все пак?

— Най-невероятното и изумително събитие, което се случи. Къде е Тони?

Лейди Лидия посочи към парка.

— Някъде навън. Със своята годеница — добави тя с абсолютно безизразен глас.

— О? — подскочи насреща й Фреди. — Бях разбрал, че Вайолет му е направила рекламация и го е върнала обратно в магазина.

— Да. Тази е нова. Госпожица Поли Браун.

Фреди забълбука ентусиазирано като реномирано шампанско.

— Искаш да кажеш, че Тони ще играе в тандем с тази приятна малка сладурана? Отлична работа! О, този стар способен Тони!

— Радвам се, че си доволен!

— Аз пък се обзалагам, че той е два пъти по-доволен — каза Фреди. — На всичко отгоре нося новина, която ще трупне още малко радост и доволство към досегашните. Ще го накара да заподскача из къщата, да пее с цяло гърло и да потропва с копитца.

Докато течеше излагането на любопитната информация сър Хърбърт бе зает с натискане на звънеца. Надал ухо, той се върна обратно заинтригуван.

— Каква новина? — поинтересува се той.

Племенникът му го отряза твърдо.

— Няма значение. Тя е само за ухото на Тони. Извини забележката ми, чичо Хърбърт, но деликатността ти малко куца.

И размахвайки укорителен пръст, Почитаемият Фреди се омете през френския прозорец навън сред простора.

Лейди Лидия погледна след него и вдигна безпомощно ръце.

— Ексцентрична фамилия! — измърмори тя.

В този миг вратата се отвори и рамката бе изпълнена от солидните форми на Слингсби.

— Позвънихте, сър Хърбърт?

— Госпожа Прайс — бе лаконичен баронетът.

— Доведох я, щом чух звънеца, сър Хърбърт.

— Отвън ли е?

— Пред изтривалката, сър Хърбърт.

— Давай я насам. И самият ти остани. Ще се нуждаем от свидетел.

Господин Уетърби се бе изправил с изписан лист в ръка.

— Свърши ли? — попита сър Хърбърт.

Адвокатът подаде документа.

— Кратко, но точно според моето мнение.

Вратата отново се отвори. Слингсби, напуснал пределите на стаята за момент, се завърна, водейки пред себе си осатенената в черно фигура на мамчето Прайс.

Мамчето Прайс бе потисната и скръбна. Развоят на събитията през последните седмици никак не й беше по сърце. Подобно на някоя древна матрона, тя бе свикнала да направлява живота си посредством знаци и поличби. И когато Тони изгори нейния отказ да свидетелства онзи следобед в бръснарницата, тя възприе това действие, както сър Хърбърт обясни на господин Уетърби, като остро напомняне свише, че подписвайки документа, е направила грешка и по-добре ще бъде да внимава в бъдеще.

Цели две седмици това й убеждение бе противодействало на всички увещания и аргументи и тогава, тъкмо когато се бе убедила, че върви в правилната посока, се появи друг знак под формата на черна котка, която пресече пътя й докато вървеше по Мот стрийт към „Гъсеницата и каната“. В момента бедната жена бе на кръстопът и не знаеше какво да прави.

По въпроса за черните котки общественото мнение е разделено на две. Едната школа ги разглежда като предвестници на добър късмет, а другата — като знак за надвиснала беда. Съществува и трета, по-малка група, която ги приема като предупреждение. Мамчето Прайс принадлежеше точно към това трето течение, но беше в неведение относно целта на предупреждението. Все пак беше сигурна, че небето й е размахало предупредително пръст.

Затова настроението й в мига, в който прекрачи прага на дневната, бе като на пробита гемия. Мамчето Прайс приличаше на женски Даниил, запътил се към клетката с лъвовете.

— А, заповядайте, госпожо Прайс — покани я сър Хърбърт.

— Да, сър Хърбър — отвърна му тя, гледайки нервно този водач на лъвската компания.

— Седнете — включи се и лейди Лидия, в чийто поглед се четеше омраза, а в гласа й се долавяше нотка, която подсказваше, че би предпочела да предложи на своята гостенка чаша с отрова.

— Благодарим, лейди Лид’я.

— Това — бе ред отново на сър Хърбърт — е господин Уетърби, семейният ни адвокат.

Мамчето Прайс, която бе седнала предпазливо на самия край на стола, се приповдигна и избълбука нещо развълнувано. Усещането й за надвиснала опасност се усили. Страстен читател на „Фемили хералд“ и подобни издания, тя знаеше всичко за семейните адвокати. Тези лешояди никога не носеха добри новини. Те унищожаваха завещания, отвличаха наследници и дори имаха навика да убиват баронети. Мамчето Прайс заподозря господин Уетърби от самото начало и като се сгуши в своя стол, загледа умолително домакинята си.