П. Удхаус - Граф или бръснар

— Накъде биете, сър?

— Ще ви кажа „накъде бия“. Искам да ви внуша, че тази ваша история не е нищо друго освен измислица, внушена от прекалено четене на „Фемили хералд“, прекалено много гледане на мелодрами и ако мога да се изразя така — прекалено много неразреден джин.

— Точно така! — одобри сър Хърбърт.

— Съвсем правилно! — възхити се и лейди Лидия.

Те създаваха впечатление, че с голяма мъка се удържат да не запеят и затанцуват весел танц.

На мамчето Прайс й бе необходимо малко време, за да схване обидата във всичките тези усукани приказки, но след като й просветна, се изправи войнствено с ръце на хълбоците.

— Я, я! — започна тя.

— Седнете — каза й строго господин Уетърби.

— Да, сър — сви бойни знамена мамчето.

— А сега да разгледаме и един друг факт — продължи господин Уетърби. — Преди две седмици вие сте подписала документ, в който отричате да има каквато и да е истина в разказаната от вас по-рано история.

— Да, сър. И той беше изгорен.

— Запознат съм с това. Затова съм подготвил друг със същото съдържание. Бихте ли се приближила насам, госпожо Прайс?

Той посочи бюрото.

— Ето ви писалка, госпожо Прайс. Подпишете тук, моля.

— Слингсби — каза сър Хърбърт.

Икономът пристъпи напред.

— Ти ще бъдеш свидетел.

— Много добре, сър Хърбърт.

— Госпожо Прайс — продължи подковаването господин Уетърби, — необходимо е да разберете, че подписването на подготвения от мен документ е важен за вашата собствена сигурност. Ако вие откажете да го направите, ще поставите себе си в неприятната позиция да седнете на свидетелската скамейка. Съдебните заседатели без съмнение ще ви питат защо щом веднъж сте били съгласна да разкриете истината, отказвате при повторна подкана. Лъжесвидетелстването е много сериозно обвинение, госпожо Прайс.

— Лъжесвидетелстването!

— Лъжесвидетелстването е това, което казах.

Мамчето Прайс бе убедена. Най-накрая тя осъзна значението на онази черна котка. Тя беше изпратена, за да я предупреди за опасността, пред която беше изправена. А можеше да си върви ей тъй съвсем в неведение по своя път, докато накрая не я сполети бедата. Мамчето взе в ръка писалката с облекчението на човек, разминал се по чудо със страхотия, а господин Уетърби, почувствал момента на триумф, свали очилата си и започна отново да ги бърше.

Мамчето Прайс се надигна и приближи писалището. То бе поставено до прозореца и докато го приближаваше, очите й попаднаха на кадифената ливада и грижливо подрязаните храсти, разкрасяващи гледката навън. И изведнъж, сепнати сякаш от някаква зловеща гледка, те изскочиха от обичайните си места. Мамчето Прайс беше вдигнала писалката. Сега я хвърли настрани, сякаш изведнъж се беше превърнала в змия.

— Леле! — викна мамчето.

Сър Хърбърт подскочи.

— Сега пък какво има? — поиска да узнае той разтреперан.

Мамчето Прайс се обърна и го погледна решително. Прелестите, стелещи се със спокойно великолепие пред погледа й, бяха й подсказали, че тя е на напълно погрешен път в диагнозата си за черната котка. Четирикракото послание й беше изпратено да я предупреди — да, но да я предупреди да не подписва документа. Иначе защо точно когато стисна писалката, онази другата поличба, ще вземе да се появи?

— Няма да подпиша!

— Какво!

— Няма да подпиша!

— Но защо? — изплака лейди Лидия.

Мамчето Прайс посочи драматично през прозореца.

— Току-що видях знак! — каза тя.

Когато в дневна с внушителни размери семейният адвокат повтаря на висок глас „Абсурд! Абсурд!“, един баронет крещи „Проклета жена!“, неговата съпруга е зациклила на „Безумие!“, вдовицата на бръснар от Найтсбридж се провиква в убедително кресчендо: „Казвам ви, че видях знак! Знак видях!“, то децибелите в тази стая надскачат всички препоръчителни норми и могат да подействат стресиращо на всеки, който в този момент реши да навести помещението.

Поне на Сид глъчката му подейства по този начин. Той влезе в момента, в който данданията достигна своя пик, и се почувства така, все едно е на бурна среща на фулъмското дискусионно общество, когато страстите се нажежаваха и половин дузина почетни членове се опитваха да изложат по едно и също време своето социално недоволство. Кандидат-графът се огледа раздразнено. Беше постъпил съвсем благородно, позволявайки на тези заговорници да заговорничат в собствената му къща, и най-малкото, което можеха да направят в знак на признателност, беше да заговорничат по-тихо.