П. Удхаус - Граф или бръснар

Фреди, вместо да благодари на небесата за щастливото си избавление, нададе възмутен кряк.

— Ей! — викна той. — Какво, по дяволите, правиш тук!

— Сядай обратно в стола.

— Добре, но мътните…

— Няма ли да млъкнеш — процеди Сид през стиснатите си зъби. Колебанието, ръководило поведението му десет минути по-рано, бе изчезнало… Усещането, че е пинг-понг в ръцете на Съдбата — и то често употребяван пинг-понг — го бе напуснало. Сега той беше силен, властен — мъж, който върши своята работа върху своята собствена територия.

Фреди размисли. И реши да отложи за по-подходящо време въпроса защо Сид е на Мот стрийт, Найтсбридж вместо върху кон на Принс гейт. Той бе млад мъж с практичен ум. Нуждаеше се от бръснене. И щеше да бъде обръснат от експерт. Да оставим нещата на естествения им ход, си каза най-младата издънка на древния род. Затова затвори очи и отново се отпусна назад в стола.

— Давай — каза той кратко.

Тони гледаше мъжа зад бръснача с огромно изумление.

— Но, лорд Дройтуич! — възкликна той.

Сид му хвърли хладен поглед.

— Да, аз съм лорд Дройтуич — каза той — и не вярвай на този, който ти набива в главата противното. Вярно е и друго — от седмици си мечтая да обръсна някого.

— Познавам това чувство — прекъсна го Тони.

— А сега ме гледай.

— Гледам.

— Можеш да научиш много от човек, който е виртуоз в своята работа.

Тони се примъкна по-близо.

— Схванах идеята — каза той. — Засичаш, застъпваш, обираш.

Сид дишаше тежко. Така би могъл да диша хирург насред сложна операция. Да, той се гордееше със своята работа.

— Следиш ли ме? — каза той. — Трябва внимателно да определиш каква е посоката на косъма… накъде расте… виждаш ли? И да я следваш, ето така.

И той с грациозни движения обезкосми бузата на Фреди.

— Ако тръгнеш обратно, какво ще се случи?

Сид беше адресирал въпроса си към Тони без да подозира, че Тони вече не е единствената му публика. По време на горните професионални напътствия малка група от трима беше влязла в салона незабелязана нито от Тони, нито от Сид. Първа се появи лейди Лидия, следвана плътно от Вайолет Уодингтън и сър Хърбърт. Идеята да се видят с Тони още през първия ден от своя престой в Лондон беше възникнала спонтанно у тях, както по-рано и у Фреди. Гледката на младия мъж, който скоро съвсем законно ще носи титлата лорд Дройтуич — освен ако не се случеше някакво чудо — в ръце с бръснач, ги раздруса така здраво, сякаш всички едновременно бяха настъпили оголен кабел.

— Ако тръгнеш обратно — продължаваше безплатния си урок Сид, — какво ще се случи? Ще изтръгнеш фоликулите на космите. Веднъж при мен работеше един… младеж на име Пъркинс… и ме питай дали успях да го науча да следва посоката на косъма? Изобщо не можах да му го набия в кратуната. Повтарях всеки път, докато веднъж така ми писна, че му казах: „Млади човече, ще го направиш ли или не…“

Но историята, която вероятно имаше доста поучителен завършек, така и не беше разказана докрай. Защото в този момент потисканите чувства у лейди Лидия се надигнаха в гърдите й като гореща лава и експлодираха в едносричното (или по-скоро двусрично) възклицание:

— Аха-а!

Всички непредубедени хора знаят, че един човек на изкуството трябва да бъде оценяван според своята работа, а не според някоя случайно допусната грешка. Затова ние не трябва да сочим с пръст към Сид Прайс само заради това, че един единствен път е цепнал брадичката на клиента си, защото неговата слава на най-добрия бръснар западно от Марбъл Арч все още не е залязла.

Въпреки всичко Сид наистина здраво цепна епидермиса на Фреди. Неочакваното възклицание имаше стресиращ ефект върху нервната му система, тренираната до съвършенство ръка трепна и Фреди, скачайки от стола с див вик, зарови лице в кърпата и изпълни въздуха с горчиви вайкания.

Сид почти не забеляза пораженията на клиента си. Той гледаше пребледнял нашествениците.

Тони заговори пръв.

— Я виж ти, я виж ти! — възкликна той. — Цялото мило семейство.

Лейди Лидия го удостои само с бегъл поглед.

— Как си, скъпи? — попита тя набързо и върна погледа си върху Сид. — Значи ето какви ги вършиш, щом за миг те изпуснем от очи!

Тони хвана спипания на местопроизшествието претендент и го побутна напред.

— Елиша — каза той, — запознай се с хрътките!

В тези няколко мига Фреди се беше отдал единствено и само на своите скърби. Заковал поглед в огледалото, той изучаваше променената си фасада с нещастен и самоокайващ се поглед.