П. Удхаус - Джийвс и неканеният гост

И тогава внезапно лейди Малвърн се завърна — доста преди уреченото време. Не я очаквах поне още няколко дни. Бях забравил колко бързо лети времето. Цъфна една заран, докато още си пиех чая в леглото и премислях туй-онуй. Внезапно Джийвс се появи на прага с известието, че току-що я бил вкарал в салона. Облякох се набързо и се присъединих към нея.

— Добро утро — поздравих аз. — Значи, се завърнахте?

— Завърнах се.

В тона й имаше нещо умъртвено — като че се бе нагълтала със северен вятър. Отдадох това на факта, че сигурно не е закусила. Аз самият съм в състояние да погледна слънчево на нещата и да бъда всеобщ любимец едва след една солидна закуска. Докато не вкарам в организма си чифт яйца и кана кафе, за нищо не ме търсете.

— Предполагам, че не сте закусвали?

— Не съм закусвала.

— Не бихте ли хапнали едно яйце? Или може би наденичка? Или нещо друго?

— Не, благодаря.

Каза го, сякаш бе член на антияйчното дружество или на лигата за забрана на наденичките. Настъпи мълчание.

— Минах снощи покрай вас — наруши го тя, — но бяхте излезли.

— Много съжалявам. Добре ли пътувахте?

— Много добре, благодаря.

— Видяхте ли всичко? Ниагарския водопад, парка Йелоустоун, Големия каньон и така нататък?

— Видях много неща.

Още една напрегната пауза. Джийвс се появи безшумно и започна да нарежда масата за закуска.

— Надявам се, че лорд Уилмот не ви е пречил много, господин Устър?

Тъкмо се чудех кога най-сетне ще спомене Моти.

— Ни най-малко. Много се сприятелихме. Направо бяхме неразделни.

— Значи, постоянно бяхте с него?

— Неотлъчно! Разгледахме забележителностите и всичко от този род… Сутрин обикаляхме например Музея на изкуствата, обядвахме в някой добър вегетариански ресторант, след това отивахме на концерт църковна музика и обратно у дома, за да вечеряме раничко. След вечеря обикновено играехме на домино. Лягахме си рано, за да се наспим добре. Страхотно си прекарахме! Толкова ми домъчня, когато той замина за Бостън.

— О! Нима Уилмот е в Бостън?

— Трябваше да ви известя, разбира се, но тъй като не знаех къде се намирате… Понеже нали препускахте из Америка като кон… исках да кажа, че обикаляхте страната и нямаше как да ви открием. Да, Моти замина за Бостън.

— Сигурен ли сте?

— Но моля ви, разбира се! — И аз се провикнах към Джийвс, който се мотаеше някъде из съседната стая с вилиците и ножовете. — Джийвс! Нали лорд Пършор не е променил решението си относно Бостън?

— Не, сър.

— Така си и помислих. Да. Моти замина за Бостън.

— Тогава как ще ми обясните факта, господин Устър, че когато вчера следобед посетих затвора на остров Блакуел, за да събера материал за книгата си, видях там милия Уилмот, облечен в раиран костюм и седнал до купчина камъни с чук в ръка?

Опитах се да отворя уста, но умът ми не роди нищо. Човек трябва да има доста по-широко чело от моето, за да се справи с подобен удар. Напънах се, докато запуках по шевовете, но нищо не помръдна между якичката и пътя на сресаната ми коса. Бях изгубил дар-слово. Което, от друга страна, беше добре дошло, защото нямаше да мога да изстискам от системата си нищо правдоподобно. Лейди Малвърн окупира разговора. Тя толкова дълго се бе сдържала, че сега направо нямаше начин да й затвориш устата.

— Ето, значи, как се грижите за моето добро момченце, господин Устър! Ето как сте злоупотребили с доверието ми! Оставих го под ваше попечителство, като смятах, че ще го закриляте от всяко зло! Той дойде при вас чист и невинен, непосветен в нищо светско, доверчив, непознаващ изкушенията на големия град, а вие сте го пуснали сам по света!

Не се сетих какво да отговоря. Единственото, за което имах сили, бе да си представя как леля Агата попива този разказ и протяга ръка да наточи сатъра си, за да е готова, ако река да се върна.

— Вие умишлено…

Някъде изотзад заговори тих гласец:

— Ще ми позволите ли да ви обясня всичко, милейди?

Джийвс беше изникнал неизвестно как от трапезарията и се бе материализирал върху килима. Лейди Малвърн се опита да го смрази с поглед, но на Джийвс тези не му минават. Той устоява на всякакви погледи.

— Подозирам, милейди, че сте несправедлива към господин Устър. Може би той ви е оставил с впечатлението, че е бил в Ню Йорк, когато милорд го… прибраха. Осведомявайки ви, че милорд е заминал за Бостън, той се осланяше изцяло на версията, която аз му представих за действията на милорд. Господин Устър гостуваше тогава на един свой приятел на село и не знаеше нищо по въпроса, докато вие, милейди, не го осведомихте.