П. Удхаус: Джийвс и неканеният гост

Лейди Малвърн беше яка, здрава, властна дама, не много висока, но пък компенсираше ниския си ръст със забележителната си обиколка. Най-голямото кресло в стаята й стоеше като скроено по мярка от модист, комуто са съобщили, че през този сезон креслата се носят възтесни в бедрата. Имаше ясни изцъклени очи и голямо количество жълта коса, а при усмивка демонстрираше около четирийсет и седем предни зъба. С една дума — представителка на онези жени, които лишават мъжете около себе си от дар-слово и всичко останало. Веднага се почувствах десетгодишен, вкаран в гостната в най-хубавото си костюмче, за да поздравя гостите. С други думи, тя бе последното нещо, което човек би желал да види в салона си преди закуска.

Синът й Моти беше около двайсет и три годишен, висок, мършав, вял. Имаше жълтата коса на майка си, но я бе намазал обилно с брилянтин и я носеше на път по средата. И неговите очи бяха облещени, но съвсем не ясни, а мътносиви с червено ръбче по края. Брадичката му се беше отказала от всякаква борба някъде по средата на пътя, а за мигли и дума не можеше да става. Накратко казано, мека, овчедушна твар.

— Много ми е приятно — излъгах аз най-безочливо, защото вече бях предусетил, че ми се готви гаден номер. — Значи пристигнахте, а? За дълго ли ще останете в Америка?

— Около месец. Леля ви ми даде вашия адрес и ме помоли на всяка цена да ви навестя.

Това беше приятна новина — значи, не бе изключено леля ми Агата да е заровила бойната брадвичка. Струва ми се, че вече ви разказах за неприятностите, възникнали помежду ни, след като тя ме изпрати в Ню Йорк да отърва братовчед си Гъси от ноктите на една вариететна балерина. Като ви кажа, че към края на проведената от мен спасителна операция Гъси не само че беше женен за въпросното момиче, но и той самият стана вариететен артист, ще ви стане ясно защо отношенията между леля и племенник бяха, меко казано, пообтегнати.

Нямах храбростта да се прибера в Англия и да я погледна в очите, затова сега с облекчение научих, че раната е зараснала достатъчно, за да кара приятелките си да ме навестяват. Искам да кажа, че колкото и да ми харесваше Америка, много би ми било неприятно, ако пътят ми за Англия се окажеше прерязан завинаги. А имайте предвид, че Англия е прекалено тясна за съвместен живот с леля Агата, ако е поела по бойните пътеки. Затова страшно се ободрих от тези думи и дори се усмихнах на отбраното общество.

— Леля ви ми каза, че ще направите всичко, което е във възможностите ви, за да ни помогнете.

— О, да, несъмнено. Разбира се.

— Много ви благодаря. Искам да се грижите известно време за Моти.

В първия момент не разбрах какво говори.

— Как да се грижа за него? Да го запиша в моите клубове?

— Не, не. Милият Моти е домошар. Нали, Моти, душко?

Моти, който бе засмукал дръжката на бастуна си, отвори уста:

— Да, мамо.

И отново я запуши.

— Не бих искала да става член на разни клубове. Имах предвид да отседне при вас. Нали трябва да живее някъде, докато ме няма.

Тези зловещи слова се източиха от устата й сладко-сладко, като петмез. Тя явно не съзнаваше отвратителното естество на предложението си. Огледах Моти от изток на запад. Седеше, засмукал бастуна, и мигаше на пресекулки срещу стената. При мисълта да се насадя с това недоразумение за неопределено време ми се доповръща. Направо ми се доповръща. Тъкмо да кажа, че няма начин въпросът да се уреди и че ще повикам полиция при първия признак, че Моти се кани да свие гнездо в уютното ми апартаментче, и онази пак взе думата, прегазвайки ме като валяк.

Имаше нещо в тази жена, което лишаваше човек от мъжествените му и властни пориви.

— Напускам Ню Йорк по обяд, защото трябва да посетя затвора Синг-Синг. Живо ме интересуват условията на живот в американските затвори. След това постепенно ще се придвижа към крайбрежието и пътем ще оглеждам всичко интересно. Виждате ли, господин Устър, аз съм в Америка по работа. Не се съмнявам, че сте прочели книгата ми „Индия и индийците“. Моят книгоиздател настоява да напиша подобно произведение и за Америка. Не мога да посветя повече от месец на тази страна, тъй като трябва да се прибера навреме за светския сезон, но един месец е предостатъчен. В Индия прекарах дори по-малко от месец, а скъпият ми приятел Роджър Креморн написа „Америка отвътре“, след като престоя тук само две седмици. Много ми се иска и Моти да дойде с мен, но горкото момче не понася влаковете. Ще си го прибера на връщане.

От креслото, в което седях, виждах как Джийвс нарежда масата в трапезарията. Умирах от желание да поговоря с него насаме само за една минутка. Не се съмнявах, че би намерил начин да обуздае тази жена.