П. Удхаус - Джийвс и неканеният гост

— За мен ще е голямо облекчение да знам, че Моти е в сигурни ръце при вас, господин Устър. Много добре познавам изкушенията на големия град. До този момент съм опазила детето от тях и Моти е живял спокойно при мен в провинцията. Убедена съм, че ще се грижите добре за него. Той няма да ви създаде никакви главоболия. — Тя говореше за нещастния тиквеник, сякаш него изобщо го нямаше в стаята. Не че Моти се засягаше от това. Той се бе отказал от амбициозното намерение да изяде бастуна и сега седеше със зинала уста и празен, добре оцъклен поглед. — Момчето ми е вегетарианец и пълен въздържател, а от всичко най-много обича да чете. Дайте му една хубава книга, и можете да го забравите. — Тя стана. — Много ви благодаря, господин Устър. Не знам какво щях да правя, ако не бяхте вие. Хайде, Моти. Преди да стане време за моя влак, ще успеем да разгледаме само основните забележителности на града. За впечатленията си от Ню Йорк ще трябва, душко, да разчитам най-вече на теб. Затова си отваряй очите за всичко и си води подробни бележки. Това много ще ми помогне. Довиждане, господин Устър. Ще ви върна Моти рано следобед.

Те излязоха, а аз се разкрещях:

— Джийвс!

— Да, сър?

— Какво да правя? Нали чу? Беше в трапезарията през цялото време. Този хинин ще отседне при нас.

— Хинин ли, сър?

— Е, добре де, плужек.

— Извинете, сър, не ви разбирам.

Изгледах го остро. Поведението му не беше характерно за него. И тогава проумях. Беше разстроен заради вратовръзката. Опитваше се да ми го върне.

— Лорд Пършор остава да живее при нас, Джийвс — хладно го осведомих аз.

— Много добре, сър. Закуската ви е готова.

Идеше ми да се разридая в бекона с яйцата. Липсата на съчувствие от страна на Джийвс беше капакът. Още миг и щях да се размекна и да му кажа да изгори шапката и вратовръзката, щом като не му харесват, но пак се стегнах. По дяволите, няма да позволя на Джийвс да ме третира, сякаш е самата мафия.

Като се замислих тъжно над проблема „Джийвс“ и още по-тъжно над проблема „Моти“, животът взе да ми изглежда доста облачен. Колкото повече се опитвах да вникна в положението, толкова по-страшно ми изглеждаше то. Нищо не можех да направя. Ако изхвърлех Моти, той щеше да се оплаче на майка си, тя пък щеше да докладва на леля ми Агата. А какво щеше да ме сполети тогава, дори отказвах да мисля. Рано или късно щеше да ми се прииска да се завърна в Англия, а никак не ми се щеше тя да ме чака на пристанището със секира в ръка. Нямах друг изход, освен да взема екскремента при себе си и да се опитам да извлека от това някаква радост.

Към обяд пристигна багажът на Моти, последван по-късно от огромен пакет — явно книги. При вида на пакета малко живнах. Беше масивен и от пръв поглед ставаше ясно, че ще стигне на Моти поне за една година. Малко поободрен, аз извадих „Специалната Бродуейска“, килнах я на тила си, оправих розовата вратовръзка и се изнесох да обядвам с двама приятели в едно близко ресторантче. Хубава храна, обилни напитки, задушевен разговор и туй-онуй — какво повече му трябва на човек, за да мине незабелязано следобедът? Когато стана време за вечеря, вече почти не се сещах за Моти.

Вечерях в клуба, после отидох на едно представление и се прибрах у дома доста късно. От Моти нямаше и следа, затова реших, че си е легнал. Стори ми се странно все пак, че пакетът с хубавите книги беше все така овързан с канап. Имах чувството, че след като е изпратил майка си на гарата, Моти е решил да си отживее до края на деня.

Появи се Джийвс с уискито, което вземам преди лягане. От държанието му стана ясно, че е все тъй разстроен.

— Легна ли си лорд Пършор, Джийвс? — попитах хладно и надменно.

— Милорд не се е върнал още, сър.

— Не се е върнал? Какво искаш да кажеш?

— Милорд се прибра малко след шест и половина часа, сър, преоблече се и отново излезе.

В този миг отвън пред вратата се чу някакъв шум — нещо като дращене, сякаш някой се опитва да изчовърка с нокти дървото, за да влезе. След това се чу тъп удар.

— Я иди да видиш какво става, Джийвс!

— Много добре, сър.

Той излезе и след малко пак се върна.

— Ако нямате нищо против да излезете и вие, сър, бихме могли да го внесем.

— Кого да внесем?

— Милорд лежи върху черджето, сър.

Джийвс се оказа прав. На прага лежеше, скупчен, самият Моти. И немощно стенеше.

— Това е някакъв припадък, Джийвс — констатирах аз. После огледах лорда по-отблизо. — Ясно! Някой го е натъпкал с месо!

— Моля, сър?

— Той е вегетарианец. Явно е ръфал пържола или нещо подобно. Извикай веднага лекар!