П. Удхаус - Скрито-покрито

— Няма да пропуснеш кой знае каква гледка. Знаеш ли кьде е скъпият ми братовчед?

— Тръгна към селото, но нямам представа къде е.

— В „Кармоди Армс“ — досети се Джон. — Веднага отивам да му съобщя новината. — С решителни стъпки той прекоси градината и изчезна от погледа на Пат.

Хюго обаче не беше в кръчмата. Облягаше се на парапета на моста над река Скърм и мрачно се взираше във водата. Поведението му беше нетипично за човек, който току-що се е сгодил за любимата жена. Като чу стъпки, вдигна глава и се обърна — погледът му беше като на изкормена риба.

— Здравей, старче — произнесе апатично.

Джон подходи по заобиколен начин към истинската тема на разговор:

— Днес времето е много приятно.

— Какво, какво?

— Казах, че денят е прекрасен.

— Аз пък съм на друго мнение… Няма значение… Джон! — Той се вкопчи в ръкава на братовчеда си. — Необходим ми е съветът ти по един въпрос. В много отношения си голям досадник, но поне си здравомислещ, затова искам да се посъветвам с теб. Ако щеш вярвай, но направих голяма глупост.

— А именно?

— Взех, че се сгодих с Пат.

След като пусна бомбата, Хюго се облегна на парапета и с мрачно задоволство се втренчи в братовчеда си.

— Така ли? — невъзмутимо попита Джон.

— Май не си особено изненадан — разочаровано измърмори Хюго.

— Не съм на себе си от удивление — поправи го Джон. — Разкажи ми всичко, без да спестяваш подробностите.

Хюго, който беше пуснал ръкава му, отново посегна към него, сякаш допирът го вдъхновяваше.

— Цялата бъркотия започна със сватбата на Бесъмър. Той е прислужникът на Рони, за когото наскоро ти разказах.

— Да, спомням си. Спомена, че бил надарен от природата с големички уши.

— Досущ крила на аероплан са. Но това не му попречи вчера да се ожени. Сватбената церемония се състоя в апартамента на Рони.

— Така ли? Колко интересно.

Хюго тежко въздъхна и продължи:

— Знаеш как се чувства човек по време на подобни събития, старче. Когато присъстваш на сватба, дори на сватбата на грозник като Бесъмър, неминуемо се размекваш. А може би съм станал сантиментален от червеното вино. Предупредих Рони, че тази напитка е много коварна. Обаче той заяви — с пълно право, признавам — че много се лъжа, ако си мисля, че ще почете с шампанско един неблагодарен тип, който без капчица съжаление изоставя господаря си. Ето защо по време на празненството се наливахме с евтино червнено вино, в резултат на което след около час изведнъж почувствах нещо.

— Какво?

— Ами… някаква тежест и горчивина. Сякаш всички скърби и нещастия на света се бяха разпростряли пред погледа ми.

— Сигурно ти е прилошало от омарите.

— Възможно е — съгласи се Хюго. — Но все пак мисля, че е от черненото вино. Както си седях и тъгувах за цялата човешка раса, съжалението ми се съсредоточи върху Пат.

— Че защо ще я съжаляваш?

— Разбираш ли, ненадейно си спомних как Пат въпреки старанията ми отказва да ти обърне внимание и в този миг се досетих, че го прави заради мен. Някакъв глас сякаш ми прошепна, че единствената причина тя да не желае да те погледне дори с далекоглед, е, защото години наред тайно е копнеела за мен.

— Божичко, това пък откъде ти хрумна?

— Като се замисля, отново разбирам, че причината е във виното и в сантименталната атмосфера. И знаеш ли какво направих, старче? Седнах и съчиних писмо до Пат, с което й предложих да се омъжи за мен. Бях изпълнен с невъобразимо състрадание към бедната девойка…

— Защо ще я съжаляваш? Още не се е омъжила за теб, нали?

— После благоразумието ми надделя. Хрумна ми преди да пусна писмото да се поразходя и да обмисля решението си. Оставих запечатания плик на бюрото на Рони, взех си шапката и отидох в Хайд Парк. Скоро чистият въздух помогна на главата ми да се избистри и разумът отново се възкачи на престола си. Разбрах, че едва не съм извършил най-голямата глупост през живота си. В интерес на бъдещата ми кариера бе да избягвам обвързването и да се посветя на делото на живота си, а ето, че най-съзнателно бях предложил брак на една жена. Не мисли, че имам нещо против Пат. Напротив. Винаги сме били добри приятели и ако бях принуден да се оженя, изборът ми щеше да падне именно върху нея. Разбираш ли, старче, по принцип не желая да се обвързвам точно сега.

Хюго млъкна и се загледа в реката, сякаш се питаше дали да не се хвърли във водите й. След няколко секунди се обърна към Джон и продължи:

— Докато хвърлях на патиците в езерото Сърпънтайн парченца от сватбената торта, стигнах до съдбоносно решение и хукнах обратно към апартамента на Рони, за да скъсам писмото. Ала пликът го нямаше на бюрото. Майката на младоженката, яка кривогледа дебелана, която се тъпчеше с остатъците от сватбеното пиршество, най-невъзмутимо ме осведоми, докато дояждаше омарите с майонеза, че е наредила на Бесъмър на път за гарата да пусне писмото.