П. Удхаус - Скрито-покрито

Живописното селце Ръдж-ин-дъ-Вели дремеше под палещите лъчи на лятното слънце. Тясната Хай Стрийт тънеше в покой. Единствените видими признаци на живот бяха котката, масажираща гръбнака си в каменното корито за водопой, няколко омаломощени от жегата мухи, които правеха дихателни упражнения върху первазите на прозорците, както и групичка философски настроени пиячи, които се облягаха на стената на кръчмата „Кармоди Армс“ в очакване да я отворят. Главната улица на Ръдж никога не е особено оживена, но ако влезете в селцето в два следобед през който и да било жарък юлски ден, няма никаква опасност да си помислите, че сте попаднали на Бродуей, на Пикадили или на Рю де Риволи.

След старателно издирване ще откриете на географската карта Ръдж-ин-дъ-Вели в онзи район на Англия, където къщурките от сивкав камък, характерни за Глостършир, отстъпват място на тухлените къщи, каквито се строят в Устършир. Хрисимо — всъщност почти като изпаднало в несвяст — селцето се е сгушило на брега на рекичката Стьрм и пет пари не дава за околния свят. Населението му, което според „Наръчник на автомобилистите“ наброява 3541 души, се гордее с църквата, построена по времето на нормандското нашествие, както и с единайсетте кръчми, а единствената крачка в посока на модернизацията е смесеният магазин на Час. Байуотър, аптекар.

Час. Байуотър е огън човек, него сън не го хваща. Никога не почива следобед и се труди, докато другите спят. Типичният жител на Ръдж има обичай след обилно похапване да се оттегли в най-тихата стая, да разпростре върху лицето си носна кърпа и да се отдаде на сладка дрямка. Но това удоволствие бе чуждо на Час. Байуотър. В момента, в който започва историята, той както винаги бе на крак и току-що бе снабдил полковник Мередит Уайвърн с шишенце от „Превъзходният еликсир на Брофи“, за който се твърдеше, че лекува ухапвания от комари.

Като приключи с покупката, полковникът понечи да си тръгне, ала аптекарят, който обичаше да съчетава полезното с приятното и да разнообразява търговията с приятен разговор, не беше склонен да го пусне толкова лесно. Още повече, че Уайвърн влизаше в магазина за пръв път след драматичните събития, разиграли се преди две седмици в Ръдж Хол, и Час. Байуотър, който негласно бе провъзгласен за главен разпространител на клюки в селцето, умираше от желание да се добере до по-пикантни подробности.

Разбира се, в общи линии бе осведомен за случилото се. В прекрасния парк на имението Ръдж Хол, векове наред обитавано от представители на семейство Кармоди, се издигаха няколко дървета, които са били засадени по времето на кралица Елизабет. Корените им постепенно изгниваха и едно подир друго тези дървета се превръщаха в заплаха за мирните пешеходци. На помощ идваха експерти, които чрез взривяване превръщаха смъртоносното растение в безобиден дънер.

Жителите на селцето с потрес бяха научили, че при провеждане на съответната операция за обезвреждане на поредния дъб — връстник на кралица Елизабет — полковник Уайвърн и господин Кармоди на косъм са отървали кожата. Двамата приятели случайно минавали по алеята в мига, когато сапьорът запалил фитила, и едва не полетели във въздуха.

Мълвата за инцидента мълниеносно се беше разнесла и всяка вечер случилото се бе главна тема за разговор в единайсетте кръчми. Но Час. Байуотър, който отдалеч на-душваше интересните новини, и чието шесто чувство му помагаше да се добере до истината при събития в изискания свят на аристокрацията, усещаше, че някой премълчава нещо. Реши да предразположи високопоставения и да му даде възможност да излее душата си.

— Топъл ден, нали, полковник? — подхвана учтиво.

— Хм! — изръмжа Уайвърн.

— Забелязвам, че барометърът се вдига.

— Хм!

— Може би най-сетне времето ще се оправи.

— Хм!

— Радвам се, че изглеждате в цветущо здраве, въпреки преживяната неприятност — изтърси Час. Байуотър, който беше решил, че нападението е най-добрата тактика.

Полковник Уайвърн, който беше известен с опакия си нрав, тъкмо се канеше да попита аптекаря не може ли да опакова шишенцето с хартия и да го завърже с канапче, без процедурата да му отнеме целия следобед, но предизвикателството на господин Байуотър го накара да промени намерението си. Лицето му стана мораво като патладжан, а рошавите му вежди се съединиха над носа му. Хвърли убийствен поглед към събеседника си и избоботи: