П. Удхаус - Скрито-покрито

— Къде ми е лекарството? Божичко, още ли не сте го опаковали? Защо ли са ви необходими цели три часа, за да завържете някакво канапче?

— Опаковано е, полковник — побърза да го успокои Час. Байуотър. — Заповядайте. Направих малък клуп за пръста, та да ви улесня при носенето.

— Бива ли го този еликсир?

— Повечето клиенти, които са го вземали, твърдят, че въздействието му е чудодейно. Благодаря, полковник. Много съм ви задължен, полковник. Всичко хубаво, полковник.

Уайвърн, който още кипеше от гняв заради нанесената му обида, измарширува до вратата, рязко я блъсна и излезе от магазина. След миг сънената тишина бе нарушена от канска врява — съчетание от писклив и яростен кучешки лай и гневното възклицание на пенсиониран военен. Час. Байуотър подскочи като ужилен, сетне свали от най-горната полица в долупосочената последователност бинт, шишенце с риванол и бурканче от онези за половин крона, съдържащо болкоуспокояващ мехлем, подходящ при порезни рани, изгаряния, драскотини, ужилвания от коприва и ухапвания от куче. Неговото верую бе, че човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации.

Докато полковник Уайвърн споделяше тегобите си с аптекаря, който целият бе слух, по Хай Стрийт преспокойно крачеше младеж, издокаран с одежди за игра на голф. Името му бе Джон Карол и се падаше племенник на господин Кармоди. Беше извървял пътя до селцето, придружаван от вярната териерка Емили, с намерението да си купи тютюн, поради което крайната му цел бе търговският обект, откъдето полковникът току-що се беше снабдил с „еликсира на Брофи“.

Нека читателят не се заблуждава от думичката „аптекар“ след името на господин Час. Байуотър. Дали от прекалена скромност, или поради необяснима прищявка, този велик човек нарича себе си аптекар, но всъщност професията му е далеч по-разностранна. Час. Байуотьр е най-важната личност в Ръдж, а в магазина му ще намерите всичко — от кристални сервизи до капани за мишки. В селцето има няколко будки, от които можете да си купите нещо, което минава за тютюн, и към което един самоуважаващ се пушач на лула никога не би посегнал. Искаш ли да усетиш истинско удоволствие от порочния си навик, трябва да посетиш магазина на господин Байуотьр.

Джон бавно и замислено крачеше по главната улица. Ако някой го наблюдаваше, щеше да види висок и мускулест младеж, чието симпатично лице бе намръщено като буреносен облак. Дали защото беше безнадеждно влюбен, или поради други причини, напоследък мрачното настроение не го напускаше. Ала докато прекосяваше селцето, установи, че тишината и спокойствието действат като балсам за изтерзаната му душа. Толкова беше вглъбен в мислите си, че сякаш бе изпаднал в транс, от който го изтръгна врявата, сепнала Час. Байуотьр.

Причината за суматохата беше съвсем прозаична. Кучешката госпожица Емили беше добила особен навик — когато Джон я взимаше със себе си да му помогне при избора на тютюн, тя се поддаваше на неудържим инстинкт, хукваше пред младежа и енергично препускаше до магазина на Час. Байуотьр, където притискаше муцуна до вратата и нетърпеливо душеше, докато някой благоволи да й отвори. Изпитваше болезнена страст към хапчетата против кашлица и от опит знаеше, че като влюбено втренчи в аптекаря влажните си кехлибарени очи, неминуемо ще получи от любимото си „лакомство“. Ала днес, тъкмо когато бе предприела обичайната си тактика, ненадейно вратата на магазина се отвори и я цапардоса по нослето. Емили изквича от болка и отскочи назад, в този миг полковник Уайвърн прекрачи прага, стискайки в ръка шишенцето с еликсира на Брофи.

При подобни обстоятелства е прието да се спазва етикеция, на която държи всяко себеуважаващо се куче. Ако някой случайно настъпеше Емили, тя очакваше този някой да почувства вината си и да я обсипе с грижи — редно бе същата процедура да важи и в случаите, когато я халосваха с врати по носа. Зачака полковникът да постъпи според правилата на доброто възпитание, но с потрес установи, че той дори не възнамерява да се извини. Грубиянът я отмина, без да я удостои поне с една съчувствена дума. Женската природа на Емили се разбунтува срещу тази отявлена наглост.

— Един момент — заплашително изръмжа тя. — Бъдете така добри да почакате. Не бързайте толкова, любезни господинчо. Отделете ми минутка от драгоценното ви време.

Полковникът, който още беше под въздействието на спомените за обидата, нанесена му от най-близкия му приятел, установи, че и съдбата постъпва несправедливо с него, като му изпраща някакво космато животинче, заливащо се в пронизителен лай.