П. Удхаус - Скрито-покрито

— Които обаче са се оказали ефикасни — вметна прародителят. — Дано този път младежът да ме послуша, защото му посочвам, тъй да се каже, правилния подход.

— Смятам съветите ви за пагубни — с леден тон заяви по-добрата му страна, — и не одобрявам вашите методи. При тези обстоятелства е редно младият човек да се примири с положението като истински джентълмен. Девойката е сгодена за друг човек, който е симпатичен, умен и е наследник на прекрасно имение — прекрасна партия за всяка жена…

— Дрън-дрън! — неучтиво се тросна брадатият. — Туй, дето трябва да направиш, младежо, е да хванеш момата и да я сграбчиш в прегръдките си, тъй да се каже, без да те е грижа за колко умни и симпатични мъже е сгодена. Бога ми, туй трябва да направиш. Ако ми се беше случило същото, когато бях в разцъфтели сили, нито за секунда нямаше да се колебая. Послушай ме, момче, и няма да съжаляваш. Опичай си ума, чуваш ли? Сграбчи момата с две ръце, като истински мъж!

— О, Джони, Джони, Джони! — изстена Пат. В очите й блестяха сълзи, тя безпомощно кършеше ръце, което само по себе си беше достатъчно да наклони везните към методите, прилагани в добрите стари времена, когато първобитните мъже са били истински първобитни мъже.

Джон престана да се колебае. Мътните го взели Хюго! Мътните я взели по-добрата му страна! Пет пари не дава за никого и за нищо освен за съветите на прекрасния възрастен джентълмен, който, въпреки грубоватата си външност и зле скроената си дреха, бе златна мина откъм информация, безценна за всеки младеж. Дълбоко си пое въздух и протегна ръце, а Пат се озова в прегръдките му като лодка, която влиза в пристанището, по чудо оцеляла след силна буря. Едва чута въздишка му подсказа, че по-добрата му страна разочаровано е подвила опашка. Въздишката беше заглушена от одобрителния рев на прародителя.

„Ето какво било да си щастлив“ — каза си младежът.

— О, Джони! — изплака Пат. — Какво да правя?

— Карай в съшия дух — нежно прошепна той.

— Какво да предприема относно Хюго? — отчаяно попита девойката.

Хюго ли? Кой пък е този Хюго? Джон се съсредоточи и си спомни, че съществува някакво недоразумение, свързано с братовчеда Хюго. Какво ли беше? А, да.

— Пат — промълви, — обичам те. А ти обичаш ли ме?

— Да.

— Тогава защо направи онази глупост? Защо се сгоди за Хюго?

Говореше с непривична строгост, защото благоговението, което години наред беше изпитвал към Пат, като по магия беше изчезнало. Изцяло се беше освободил от комплекса за малоценност, което навярно се дължеше единствено на факта, че най-сетне държи любимата в прегръдките си и я обсипва с целувки. През последните половин дузина години ежедневно е имал под ръка този цяр срещу пониженото самочувствие, но не се е възползвал от него. Беше поразен от нехайството си, признателността му към брадатия прародител със зле ушита дреха от мечешки кожи беше безгранична.

— Реших, че въобще не ме обичаш — изплака Пат.

Той се облещи:

— Кой, аз ли?

— Да.

— Въобще не те обичам, тъй ли?

— Да.

— Решила си, че не те обичам, така ли?

— Ами… след като обеща да ме заведеш на излет, не благоволи да се появиш, после научих, че си заминал с онази Молой. Естествено стигнах до заключението, че…

— Не е трябвало да правиш разни заключения.

— Стореното-сторено. Като получих писмото на Хюго, си казах, че това е прекрасна възможност да докажа безразличието си към теб. А сега съм в безизходица. Господи, как да постъпя? Какво да кажа на Хюго?

Джон се пораздразни, задето прекъсват размишленията му върху жизненоважни въпроси, като го занимават с разни абсурдни годежи, но все пак реши да се справи с проблема само и само да успокои Пат.

— Хюго си въобразява, че си негова годеница, така ли?

— Да.

— Обаче не си.

— Вярно е.

— В такъв случай — решително каза Джон — единственото разрешение е да му отворим очите за истинското положение на нещата.

— Де да беше толкова лесно!

— Разбира се, че е лесно! Фасулска работа!

— Ех, ако можеше ти да му съобщиш неприятната вест…

— Разбира се, че ще му я съобщя, иска ли питане! — възкликна.

Ама че работа — как изобщо й е минало през ума, че ще яостави да се обяснява с Хюго! Когато един човек със силен характер и желязна воля се сгодява за плаха и срамежлива девойка, поема на плещите си нейните проблеми и ги разрешава компетентно и бързо като всеки достоен мъж.

— Наистина ли ще го направиш, Джони?

— Разбира се.

— Не мога да го погледна в лицето…