П. Удхаус - Скрито-покрито

— Къде по-точно?

— На гарата.

— Как така на гарата?

— Чантата се намира в багажното отделение на гарата в Устършир — намеси се господин Молой. Тонът му беше доста бодър — внезапно му беше хрумнало, че положението не е съвсем безнадеждно и че все още има вероятност да стигнат до мирно споразумение. — А квитанцията е в джоба ти, млади момко.

Джон се облещи, сетне промърмори:

— Това е квитанция за чантата, която чичо ми е изпратил на гарата по шофьора.

— Разбира се. Предметите са в тази чанта.

— Какво? Какво говориш?

— Сега ще ти обясня — усмихна се господин Молой.

— Браво, приятелю! — прошепна Чимп, който също се беше пообнадеждил. Седна на леглото, а облекчението му беше толкова голямо, че мустаците му вече не изглеждаха оклюмали.

— Да, младежо — продължи Соупи, — ще ти обясня всичко. Време е да разбереш, че този твой чичо е най-големият хитрец в скъпата ви страна. Ако искаш да знаеш, и той е замесен в кражбата. Скъпият ти родственик все се тръшкаше, че не може да продаде фамилните ценности, че му трябват пари за различни проекти — я за киносалон в селото, я за игрище за голф. Решихме Чимпи уж да извърши обир, а после аз да платя вещите на господин чичо ти, който щеше да получи и сумата от застраховката. Той се съгласи, защото отначало ме мислеше за американски милионер, който колекционира антики за своя музей. После разбра, че го премятаме, и на свой ред започна да ни играе номера. Взе чантата от скривалището, в което Чимп я беше оставил, и я изпрати в багажното на гарата с намерението да я прибере, когато нещата се уталожат. Обаче шофьорът предал квитанцията на теб, а междувременно ти дойде тук, Чимпи те упои и те заключи на сигурно място…

— А ти си с вързани ръце — обади се многоуважаваният Туист.

— Именно — кимна господин Молой. — Няма начин да ни предадеш на полицията, без да натопиш твоя чичо и да го изпратиш да троши камъни в същия затвор, в който сме и ние.

— Ех, с какво удоволствие ще го гледам как се труди в каменоломната — замечтано промълви Туист.

— Аз също — съгласи се Томас Молой. — Най-голямата ми мечта е да го видя в пандиза, стига аз да не съм зад решетките.

— Нито пък аз — обади се Чимп.

— Нито пък ти — каза Соупи след кратък размисъл. — Ето как стоят нещата, драги ми Карол — ако искаш, издай ни на ченгетата, но не забравяй, че това ще бъде един от най-големите скандали във висшето общество. Гарантирам, че събитието ще бъде отразено на първа страница на всички вестници.

— Бас държа, че точно тъй ще стане — доволно отбеляза Чимп.

— Аз също — не остана по-назад съучастникът му.

Двамата съучастници, които бяха забравили противоречията си, приключиха с излагането на аргументите и с надежда впериха поглед в Джон.

Той буквално беше сломен от разкритията. Почтените младежи не обичат да ги мамят, още по-неприятно е, когато член на благородническа фамилия разбере, че най-възрастният представител на тази фамилия се е съюзил с крадци и че го очаква нерадостна съдба в каменоломната на затвора.

Дори за миг не се усъмни в достоверността на историята. Въпреки че разумният човек би приел с недоверие твърденията на господата Туист и Молой, този път те очевидно казваха самата истина.

— Хей! — изплашено възкликна Чимп, който изпод око наблюдаваше младежа. — Без грубост, ако обичаш!

Джон не възнамеряваше да си цапа ръцете с тях, дори беше забравил за присъствието им, а гневът, който изкривяваше лицето му и който бе причинил притеснения на двамата миролюбиви мъже, беше насочен само към чичо му Лестър. Ръдж Хол и семейните реликви бяха светини за него; непоносимо бе да разбере, че господин Кармоди, на когото е било оказано доверие да ги съхранява, е участвал в плана за оскверняването им.

— Не бива да ни обвиняваш — каза господин Молой, който вярваше, че желязото се кове, докато е горещо. — Чичо ти измисли плана за обира.

— Тъй си беше — потвърди Чимп.

— Тъй си беше — като ехо повтори Соупи. Отдавна не се беше случвало двамата да бъдат напълно единодушни. — Него трябва да накиснеш пред ченгетата.

— Именно — потвърди Чимп.

— Именно — повтори Соупи. — Слушай, младежо, ще ти кажа нещо радостно. Научих, че старият Кармоди ще хвърли прах в очите на застрахователите, като обяви награда от хиляда паунда за онзи, който намери и предаде откраднатите вещи. Господин чичо ти сам ми го каза. Ако искаш да се пръсне от яд, поискай наградата. На теб няма начин да откаже.

— В никакъв случай — потвърди Чимп.