П. Удхаус - Скрито-покрито

— Брат ли? Вие ли сте дамата, която…

— Доктор Туист предупреди ли ви, че ще доведа горкичкия ми брат?

— Да, госпожице. Онзи, дето…

Сепна се и замълча. Замалко да се изпусне и да произнесе в присъствието на тази богиня вулгарната фраза „онзи, дето трепа хората“.

— Същият — промълви тя. — Ясно е, че вече знаете за него.

— Знам само, че преди малко докторът ме повика да ме извести за пристигането на една дама с нейния брат, който се нуждае от специални грижи. Предупреди ме, че може да ме повика на помощ, щото този тип… този пациент бил наклонен към изнасилие.

— Брат ми наистина е склонен към насилие — въздъхна Доли. — Дано да не ви нарани.

Старшина Фланъри сви в юмруци пръстите си, които бяха като кебапчета, и изпъчи мощната си гръд. Усмихна се на наивността на това крехко създание и избоботи:

— Няма опасност да ме контузи, госпожице. Имам опит с… — Отново спря тъкмо навреме, преди да оскърби слуха й със съществителното „откачалки“, сетне добави: — …подобни случаи на нервно разстройство. Освен това докторът ще му даде сънотворящо, а като се събуди, брат ви вече ще е под ключ.

— Разбирам. Подходът ви е правилен.

— Вържи лудия, та да е мирно селото, както казва пословицата — мъдро отбеляза старшината. — Ако нещата могат да се уредят по мирен начин, защо да се прилага изнасилие? Откога господинът е в това състояние?

— От години.

— Отдавна е трябвало да го вкарате в луд… в някой приют, госпожице.

— Настанявах го в какви ли не заведения, но той все успяваше да избяга. Много се безпокоя за него.

— Не бойте се, госпожице. Няма начин да избяга от „Стройни и здрави“.

— Не го познавате — много е умен.

На върха на езика му бе да заяви, че не само брат й е умен, но не го направи не поради прекалена скромност, а защото в този момент погълна някакво насекомо. Закашля се, а когато се поуспокои, откри, че събеседницата му е преминала към друг аспект на проблема:

— Оставих го насаме с доктор Туист. Питам се дали съм постъпила разумно.

— Успокойте се, госпожице. Погледнете — прозорецът е отворен, а кабинетът се намира на приземния етаж. Ако джентълменът реши да се прояви, докторът ще извика, а аз мълниевносно ще му се притека на помощ.

Младата жена възхитено го изгледа:

— Много по-спокойна съм, след като се запознах с вас, господин Фланъри. Слава Богу, че докторът има служител като вас. Убедена съм, че сте незаменим при опасни ситуации.

— И други са на същото мнение — каза старшината, засука мустак и скромно се усмихна.

— Всъщност най-много се притеснявам от реакцията на брат ми, когато се събуди и разбере, че вратата на стаята му е заключена. Много е умен, повярвайте. Настанила го бях в приют, в който ми обещаха, че няма да допуснат бягството му, но той успял да заблуди пазача. Казал му, че е от едно богато семейство, живеещо в околността, и че е бил затворен по погрешка.

— На мен такива не ми минават, госпожице.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Всеки, който упражнява тази професия, бързо научава, че не трябва да вярва на пациентите. Представа си нямате колко изобретателни са някои господа. Вчера например адмирал Ръгби Ръд се просна на земята след физкултурните упражнения, заяви, че го стяга сърцето и ме помоли за глътка бренди. Да знаете само с какви хули ме обсипа, като го залях с една кофа студена вода… Винаги съм нащрек, госпожице. Не бих повярвал и на собствената си майка, ако се лекуваше тук. Няма смисъл да спориш с пациентите, да ги убеждаваш, че са дошли доброволно и че плащат добри пари, за да ги държим на разстояние от всякакви спиртни напитки и обилна храна. Те не мислят за друго, освен как да ни изиграят.

— Някой опитвал ли е да ви подкупи?

— Не, госпожице — печално въздъхна старшината. — Сигурно от пръв поглед разбират, че съм неподкупваем.

— Брат ми сигурно ще ви предложи пари.

— Колко… колко жалко — промърмори Фланъри, като отново успя да замаже положението. — Но скоро ще му стане ясно, че е безполезно.

— Няма да ги приемете, нали?

— Кой, аз ли? Как да приема пари и да злоупотребя с вашето доверие?

— Ще ви дам двойно повече, отколкото той ви предложи. Много държа да остане тук и съм сигурна, че ще го предпазвате от изкушенията. — Тя свенливо се усмихна и добави: — Моля ви да приемете това в знак на моята признателност.

Старшината съгледа чека в ръката й и очите му светнаха. Посегна към хартийката и същевременно запротестира:

— Не, не, госпожице… Не трябва…