П. Удхаус - Скрито-покрито

— Ще ми го кажеш в Лондон. Сега много бързам.

Соупи Молой остави слушалката на вилката и излезе от помещението с размери на кабина, в което беше инсталиран телефонът. Изгаряше от желание час по-скоро да изпълни наставленията на своята съпруга и вярна съратница, която бе пример за подражание и го вдъхновяваше за велики дела. Избърса потта от челото си и се зае мислено да съставя план за действие. Благоразумният човек, предприемащ рисковано начинание, при което е заплашен на бърза ръка да напусне дадено място като котка, попарена с вряла пода, винаги започва подготовката с осигуряване на отстъплението си. Първата работа на господин Молой бе да се убеди, че автомобилът още е в задния двор.

Лъскавата кола не беше помръднала от мястото си. Може би чакаше някой да седне зад волана й и да отпраши за Лондон.

„Дотук добре“ — каза си той. Не обичаше да се самозалъгва и знаеше, че най-трудното тепърва предстои. Шишенцето със сънотворно беше в джоба на жилетката му, но за да получи желания резултат, се налагаше като фокусник да накара капките да се озоват в стомаха на Лестър Кармоди. Въодушевлението го напусна, след като осъзна, че няма представа как точно ще стане това.

Процедурата по пробутване на приспивателно на ближния е доста деликатна и сложна. До голяма степен успехът й зависи от съдействието на потърпевшия. Преди да предприемеш каквото и да било, трябва да убедиш жертвата да посегне към някакво питие. От телефонния разговор със съпругата си Соупи беше разбрал, че в санаториума всичко е минало като по ноти, но в Ръдж Хол положението беше по-сложно.

Когато си гост в нечий дом, няма как в единайсет и половина сутринта да тикнеш в ръката на домакина чаша с алкохолна напитка. Може би на Лестър Кармоди няма да му се припие дори вода, докато стане време за обяд, в трапезарията пък ще присъства икономът и зорко ще следи дали някой има нужда от нещо. Освен това обядът ще бъде сервиран най-малко след два часа, а успехът на плана зависеше от бързината на изпълнението му.

Господин Молой изпитваше неописуеми душевни терзания. Тръгна по алеята в градината, като отчаяно си блъскаше главата върху проблема; тъкмо когато реши, че умственият му багаж е недостатъчен за разрешаването на задачата, се озова пред ниската ограда, опасваща крепостния ров, и видя нещо, от което сърцето му радостно подскочи — внезапно забеляза колко прекрасен е светът и как сладко пеят птиците.

В средата на езерото се мъдреше лодка. В лодката се мъдреше господин Кармоди. В ръката му се мъдреше въдица.

Гледката не би се понравила на естета, тъй като господарят на Ръдж Хол носеше розова риза и широкопола шапка, която отдавна е трябвало да подари на някой просяк, но Соупи изпадна във възторг. Не си падаше по риболова, но познаваше привичките на любителите на този динамичен спорт. Дори в непосредствена близост до тях да стават земетресения, династии да падат от трона и смъртоносни епидемии да опустошават страната, те преспокойно ще продължат любимото си занимание. Докато рибата кълвеше, Лестър Кармоди беше глух и сляп за света, все едно бе изпил цяло шишенце от приспивателното.

Въодушевлението подейства ободрително на Соупи.

— Кълве ли? — извика.

Лестър Кармоди само измърмори нещо.

— Браво! Продължавай в същия дух.

Окуражително махна на риболовеца и побърза да се върне в къщата. Работата, която допреди малко изглеждаше неизпълнима, сега му се струваше толкова лесна, че би могло да я свърши и дете, стига, разбира се, да умее да си служи с брадва и да притежава достатъчно сили да разбие врата на килер.

— Ще споделя с птичките, ще споделя с пчеличките — запя Соупи, докато тичаше по коридора. — Ще споделя с дръвченца, ще споделя с цветенца колко много те обичам…

— Сър, желаете ли нещо? — почтително попита Стърджис, който внезапно се беше материализирал от пространството.

Соупи се облещи, бодрата му песничка секна, от гърлото му се разнесе гъргорене. Освен че се почувства неловко като всеки човек, когото са заварили да си пее, той бе порязан, както би се изразил Стърджис. Допреди секунда в коридора нямаше и следа от икономи — главата му не побираше откъде се е взел този екземпляр. Възрастният прислужник не приличаше на човек, който има навика да изскача от отвори на пода, прикрити с капаци, но друго обяснение за внезапната му поява липсваше.

Сетне близо до килера Соупи забеляза друга врата, закрита със сукно — очевидно това бе вход към мишата дупка на стареца.