П. Удхаус - Скрито-покрито

— Не! — троснато отвърна той.

— Стори ми се, че ме викате, сър.

— Не съм!

— Днес времето е хубаво, сър.

— Великолепно е — съгласи се Соупи и хвърли убийствен поглед на досадното изкопаемо. Светът около него сякаш отново бе потънал в мрак. С горчивина си даде сметка, че съществува дълбока пропаст между замисъла и изпълнението му.

Безспорно идеята да разбие вратата на килера и да избяга с плячката, докато господин Кармоди се занимава с онова, което малоумните риболовци правят, колчем се озоват сред някаква водна площ, беше блестяща, смела, дори гениална. Но замислеше ли се човек, разбираше, че осъществяването й ще бъде доста шумно.

Да, шумът беше слабото място на иначе гениалния план.

Соупи дълго си блъска главата и стигна до горчивата истина, че няма начин акцията да бъде проведена безшумно. При първия удар с чук или с брадва по-малкият брат на Матусал (Дядо на Ной, който се е превърнал в символ на дълголетие, тъй като е живял деветстотин шейсет и девет години. — Б. пр.) ще изскочи от мишата си дупка и ще започне да задава неудобни въпроси.

— Мътните го взели! — измърмори Соупи.

— Казахте ли нещо, сър?

— Не, само размишлявах.

Продължи да упражнява тази неприсъща нему дейност и не след дълго му хрумна как да се справи с проблема. Няма спор, че по време на криза човешкото съзнание има странния обичай да свали сакото си, да запретне ръкави и да се захване за работа в пристъп на необичайна енергия. Може би ако попитаха господин Молой, който след обилна вечеря похапва печени орехи и с наслада отпива от виното си, как би постъпил в подобен случай, той нямаше да открие разрешение. Сега обаче ножът беше допрял до кокал и за броени минути Томас се досети, че щом е невъзможно безшумно разбиване на вратата, то трябва да измисли правдоподобно оправдание за вдигане на шум. Хвана се за тази мисъл и я доразви. Шум от разцепено дърво… В коя област от човешката дейност разцепването на дървени плоскости е безнаказано и напълно законно? В дърводелството, разбира се. Ще се престори, че изработва нещо? Но какво? Каквото и да било! Все пак какво? Например къщичка за зайци. Защо точно къщичка за зайци? Ами защото дъщеря му, като всяко съвременно разглезено момиче, ни в клин, ни в ръкав е решила да отглежда зайчета. Може би и в Ръдж Хол се отглеждат същите дългоухи животинки. Точно така! Един от арендаторите имаше зайци.

Пред очите му просветна. Оставаше да провери как Стърджис ще приеме информацията. Хората по света се разделят на две групи: едните безрезервно ще повярват, ако изневиделица го осведомиш, че възнамеряваш да сковеш няколко къщички за зайци, другите ще те изгледат с подозрение. Ако се съди по изражението му, Стърджис принадлежеше към първата и далеч по-симпатична група. Имаше вид на човек, който приема всичко за чиста монета.

— Знаеш ли какво, приятелю? — подхвана Соупи.

— Не, сър.

— Дъщеря ми ме помоли да й скова колибка за зайци.

— Така ли, сър?

Господин Молой си отдъхна. Стърджис не го гледаше с подозрение. Напротив, бе обзет от въодушевление, както често реагират изкуфелите старци, заговори ли се за работа. Приличаше на иконом, който току-що е получил хубави вести от родния дом.

— Случайно да разполагаш със сандък и с брадва? — продължи окураженият Соупи.

— Да, сър.

— Ами че донеси ги.

— Веднага, сър.

Старецът се шмугна обратно в мишата си дупка, а докато чакаше, Томас Молой огледа вратата на килера. Не беше солидна и смелият човек би я разбил с един-едничък добре премерен удар. Той самодоволно се усмихна. По принцип бе мислител и философ, но станеше ли напечено, бе способен на енергични действия. Дочу се думкане и Стърджис отново цъфна иззад завесата от зелено сукно. Носеше сандък и брадва и досущ приличаше на Ной, който товари със запаси прословутия си ковчег.

— Заповядайте, сър.

— Благодаря.

— И аз като малък имах заекове — сподели икономът. — Най-много обичах тях и белите мишки. Бога ми, така си е. И тиртоните в аквариума.

Усмихна се до уши и се облегна на стената, а Соупи с безпокойство установи, че последният жив човек от викторианската епоха възнамерява да си устроят приятна сбирка пред килера.

Обзе го бездънно отчаяние. Едва сега осъзна, че неволно е попаднал в плен на досадник, жадуващ да изкаже мислите, които двайсет години е таил в главата си. От устата на иконома заизхвърчаха думи като подплашени прилепи от хамбар. Разказваше за зайци, които е познавал през буйната си младост, за маниерите и обичаите им и по колко броя марули са изяждали дневно. Лекцията му със сигурност би завладяла човек, който се интересува от зайци, но го мързи да направи справка в енциклопедията. У Соупи обаче предизвика трескава възбуда, граничеща с лудост. Дойде му на ум, че брадвата може да се използва и за друга цел, освен за измайсторяване на заешки колибки. Англия бе на ръба да остане с един иконом по-малко.