П. Удхаус - Скрито-покрито

Ако до този момент двамата го слушаха с половин ухо, сега цялото им внимание бе приковано в него. Красивата госпожица цялата се превърна в слух, а Томас Молой се олюля, очевидно от облекчение.

— Видял ли е лицето му? — извика Доли.

— В-в-видял ли го е? — повтори баща й, който от радост едва говореше.

— Да. Случайно да познавате човек на име Туист?

— Туист ли? — изпелтечи господин Молой и сбърчи чело. — Туист… Познавам ли този Туист, миличка?

— Името ми е някак познато — призна госпожицата.

— Управител е на санаториума „Стройни и здрави“, който се намира на трийсетина километра от тук. Заведението е специализирано за хора, които искат да възвърнат добрата си форма. Моят чичо прекара там няколко седмици.

— Да… разбира се, чувал съм господин Кармоди да споменава приятеля си Туист. Но…

— Научих, че онзи ден въпросният господин е посетил имението. Прислужникът, за когото ви говорех, го е видял, а сега твърди, че именно той е крадецът.

— Но това е невъзможно, нали? — промълви господин Молой, който от радостно вълнение още не можеше да си поеме дъх. — От думите ви съдя, че този Туист е добър приятел на вашия чичо. Защо ще краде, след като има доходна работа?

Доводите му обаче не успяха да отклонят Джон от следата. Доктор Уотсън може да е пипкав и муден, но захване ли се с нещо, упорито го преследва докрай.

— Мислил съм по въпроса. Признавам, че отначало ми се стори абсурдно. После стигнах до заключението, че най-доброто прикритие за един мошеник и крадец е да се захване с почтена работа, което ще отклони от него подозренията на местните хора.

Господин Молой поклати глава:

— Теорията ви е прекалено фантастична, драги ми Карол.

Джон започваше да се пита дали не е надценил здравомислието на американеца, ала все пак не се отказа да сподели с него намеренията си:

— Така или иначе прислужникът е сигурен, че крадецът е бил именно Туист, ето защо съм решил да поогледам отблизо този човек. Измислил съм правдоподобно извинение да го посетя. С чичо ми имат разногласия относно сумата за престоя в санаториума. Ще кажа на Туист, че съм поискал среща с него, за да обсъдим спорния въпрос.

— М-м-много хубаво — изпелтечи Томас Молой. — Обаче…

— Прекрасна идея! — Доли внезапно засия. — Личи си, че сте много умен. В никакъв случай не бива да позволите на този Туист да се усъмни, че го подозирате.

— Именно — изпъчи се Джон, който беше поласкан от похвалата. Изглежда, че красивата девойка бе по-схватлива, отколкото беше предполагал.

— И още нещо — разпалено продължи Доли. — Не забравяйте, че онзи субект, ако наистина е извършил обира, е порязал пръста си. Установите ли, че доктор Туист се разхожда с превързан палец или показалец, ще имате сигурно доказателство за вината му.

Младежът възхитено я изгледа и кимна:

— Благодаря за съвета. Не се сещах за порязания пръст. Исках само да проверя дали Туист е хремав.

— Хрем-хрем… — заекна господин Молой.

— Разбирате ли, престъпникът е бил хремав. Моят източник съобщи, че онзи непрекъснато е кихал.

— Пипнахме го! — радостно възкликна Доли. — Ако докторът има порязан пръст и хрема, със сигурност е извършил обира. Остава само да му махнете залепените изкуствени бакенбарди и да кажете: „Аз съм детектив Хокшоу!“ Хей, хрумна ми нещо. Качваме се във вашата кола и още сега отиваме в „Стройни и здрави“. Ако ви придружавам, подозренията му ще бъдат приспани. Ще му обясним, че моят брат напоследък си е похапвал доста обилно, поради което ми се иска известно време да му бъде забранен достъп до храна. Убедена съм, че сте на вярна следа. Обзалагам се на един милион долара, че този Туист е злодей. Имате право — най-доброто прикритие за един мошеник и крадец е да се захване с почтена работа. Не се бавете, господин Карол. Пригответе колата и да потегляме.

Джон се поколеба. Макар въодушевено да се бе захванал с издирването, не беше забравил, че този ден е посветен на по-възвишени преживявания, отколкото разследването на загадъчния доктор Туист.

— Трябва да бъда тук в един без петнайсет — промълви нерешително.

— Защо?

— Защото трябва.

— Какво ви притеснява? Та нали няма да останем с дни при този Туист! Хубавичко ще го огледаме, после ще се приберем по живо, по здраво и ще съобщим за него в полицията. Казвате, че санаториумът се намира на трийсетина километра от тук, значи ще се върнем преди дванайсет.

— Имате право — съгласи се Джон. — Веднага ще изкарам колата от гаража.