П. Удхаус - Скрито-покрито

— Господи! — промълви младежът.

Господин Кармоди и човекът до него се обърнаха.

— Джон, каква изненада! Мислех, че си в Лондон.

— Върнах се снощи.

— Дали сте видели или сте чули нещо подозрително? — намеси се полицаят, който се казваше Моулд и бе сред най-глупавите хора в селото. Очите му бяха като кафяви локви, покрити с тънък слой мръсотия, но той се мъчеше погледът му да бъде проницателен, както подобава на служител на закона.

— Не — отвърна Джон.

— Как така?

— Не бях тук.

— Но нали току-що казахте, че сте се върнали снощи, сър? — съобразително отбеляза Моулд.

— Не бях в къщата! — нетърпеливо се тросна младежът. — Веднага щом се прибрах, излязох с лодката в езерото.

— Значи не сте видели, нито сте чули нещо подозрително, а?

— Не съм.

Полицаят, който беше наплюнчил върха на молива и се готвеше да запише показанията на Джон, разочаровано прибра бележника си.

— Кога се е случило? — попита младежът.

— Невъзможно е да се прецени — отговори Лестьр Кармоди. — Поради печално стечение на обстоятелствата след вечеря в къщата не е имало жив човек. Както знаеш, вчера сутринта Хюго и приятелят му заминаха за Лондон. Господин Молой и дъщеря му взеха колата и отидоха на театър в Бирмингам, а аз си легнах рано, защото ме измъчваше силно главоболие. След осем вечерта крадецът е имал възможност да се промъкне незабелязано. Мисля, че обирът е извършен малко преди полунощ.

— Как е влязъл?

— Безсъмнено през прозореца. Използвал е дървена стълба.

Едва сега Джон забеляза, че стъклото на прозореца е изрязано.

— За съжаление — продължи чичо му, — макар и много ценни, откраднатите предмети не са с големи размери, което е улеснило престъпника. Безсъмнено той вече е далеч оттук заедно с плячката си, нищо чудно дори да е в Лондон.

— Тез неща застраховани ли бяха? — поинтересува се полицаят.

— Да. Колкото и да е парадоксално, Джон вчера предприе пътуване до столицата, за да увеличи застраховката. Надявам се, че си уредил въпроса, скъпи мой племеннико.

— Да — разсеяно отвърна младежът. Като всеки, който се е озовал на местопрестъпление, и той търсеше улики.

— Хей! — възкликна ненадейно.

— Какво? — в един глас попитаха чичото и полицаят.

— Видяхте ли ей това?

— Разбира се — побърза да отговори господин Кармоди.

— Аз пръв го видях! — не остана по-назад Моулд.

— Сигурно престъпникът си е порязал пръста, докато се е прехвърлял през перваза.

— И аз стигнах до същото заключение — отбеляза полицаят.

Откритието на екипа Моулд-Кармоди-Джон бе кървав отпечатък от пръст върху перваза на прозореца и като толкова много открития на този свят на пръв поглед изглеждаще много по-важно, отколкото беше. Младежът заяви, че отпечатъкът е важно веществено доказателство, но Лестър попари ентусиазма му, като отбеляза невъзможността да се претърси цяла Англия за човек с порязан пръст.

— Разбирам — разочаровано промълви Джон.

Полицай Моулд побърза да каже, че пръв се е досетил за тази невъзможност.

— Не ни остава друго — примирено въздъхна Лестър Кармоди, — освен да телефонираме в полицейското управление в Устършир. Не очаквам да сторят чудо и да открият откраднатите вещи, но се налага да спазим формалностите. Ела с мен, Моулд.

Двамата излязоха. Според Джон селският полицай не приемаше възторжено идеята, че има по-големи капацитети от него в борбата с престъпността. Чичо Лестър пък бе приел случилото се с изключително мъжество. Мнозина на негово място щяха да изпаднат в истерия или в отчаяние, но той бе запазил спокойствие, което говореше за силния му характер.

Младежът внимателно огледа помещението с надеждата да открие нови и по-убедителни улики. Но като новак в детективската работа не можеше да прецени кое е улика и кое не е. Може би престъпникът е оставил следи, но как да ги различи? Шерлок Холмс беше способен да открие важна улика дори в пепел от пура. За доктор Уотсън оставаше неблагодарната работа да снеме отпечатъка и да го приложи към веществените доказателства. Джон беше принуден да признае, че от него няма да излезе прочут детектив, а само бледо копие на доктор Уотсън. Осъзнаваше, че дори не е на нивото на най-некадърния детектив от Стокланд Ярд. Размишленията му бяха прекъснати от появата на иконома.

— А, ти ли си? — без особен ентусиазъм измърмори младежът. Изглежда, Стърджис се канеше да дърдори празни приказки, а когато човек се е съсредоточил върху важен проблем, не му се ще наоколо да се навъртат изкуфели икономи.